Депутати и журналисти ще се срещат в бюфета

ЕК: България има проблем със съдебната система и политическата намеса в работата на медиите

Илияна Йотова: В ЕС се готви специална резолюция за България

Караянчева се оправда, че кара българите, които не харесват ГЕРБ и Борисов да ходят пеша

Александър Андреев е кандидатурата на ГЕРБ за председател на ЦИК

БСП поиска Борисов и Каракачанов да обяснят разговорите за нови осем Ф-16

Депутатите отхвърлиха президентското вето върху "кариерните бонуси" във ВСС

Борисов обеща повече пари за малките населени места в следващия бюджет

Румен Радев удостои посланика на Ирландия с орден „Мадарски конник“ - първа степен

Местан: Вместо да разгради Сараите, Борисов стана част от тях

Шестима депутати напускат парламентарната група на БСП

Скопие смята за неприемливо Гоце Делчев да бъде обявен за българин

Президентът наложи вето върху части от Изборния кодекс

Цветанов: „Републиканци за България“ ще бъдат основният опонент на управляващите в смесените региони

Татяна Дончева: Борисов има ангажименти към СИК

„Кронен Цайтунг“: Меркел гледа към София с безпокойство

2.8.2020 г. 22:12

Протестите в България поставят ЕС пред дилема.

Някой трябва да бъде лошият. Вече повече от три седмици българите излизат по улиците, за да протестират срещу правителството на премиера Бойко Борисов. Срещу корупцията в икономиката и в правосъдната система. И за свободата на словото.

Досега от Брюксел се чуха само слаби критики срещу държавата от Европейския съюз с проблеми в областта на върховенството на закона. Затова си има причини. Както Виктор Орбан в Унгария, така и българският премиер Бойко Борисов използва ролята на „лошо момче“ в своя полза.

Само част от бежанците, които искат да отидат в Европа, пресичат българската граница. Защо? Гърция е част от Шенгенското пространство, а България не. Пътят е по-дълъг, а българските гранични власти имат лоша слава. Много мигранти се оплакват, че са били малтретирани. ЕС обаче си затваря очите.

България има влияние: Западни Балкани и Турция

България е важен съюзник за приобщаването на Западните Балкани към Европа. Това стана ясно и от неформалната среща на върха по тази тема в София през 2018 г. Според твърдения на правителствени служители, това е също в интерес и на Австрия.

Министър-председателят Бойко Борисов и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са свързани с „мъжко приятелство“ от времето, когато и двамата бяха кметове, съответно, на София и на Истанбул.

Като посредник и арбитър между ЕС и Анкара той се надява да получи нещо в замяна. Миналия октомври той заяви: „Защитавам нашите граници, така че България също трябва да бъде приета в Шенген и в еврозоната“.

Това няма да стане толкова бързо. България има най-нисък икономически ръст в ЕС, заема 77-мо място по индекс на възприемане на корупция на „Трансперънси Интернешънъл“, което я поставя в дъното на класацията на държавите от ЕС.

По отношение на свободата на словото България заема 111-то място от 173. Протестите в София са насочени и срещу това. Те настояват коалиционното правителство на Борисов да подаде оставка. Протестиращите се опасяват, че голяма част от средствата, които България ще получи от общия бюджет на ЕС, ще бъдат незаконно присвоени от Борисов и неговите доверени хора.

ЕС трябва да внимава да не се промени настроението

България има напредък в областта на върховенството на закона и правосъдието, смята Европейската комисия. От службата на германския канцлер, обаче, се чува друго мнение. Меркел гледа към София с безпокойство.

„Те ни готвят неприятности“, сподели с „Кронен Цайтунг“ близък до канцлера. Въвеждането на еврото в България „не се очаква в близко бъдеще. Въпросът с присъединяването към Шенген също се обсъжда от години“. Без перспективи за подобрение.

Брюксел обаче трябва да внимава да не се обърнат нагласите на населението. След като ЕС не огласява подкрепата си за върховенството на закона, демокрацията и съдебната реформа в България, рискува да я изгуби като проевропейска държава. Защита на външните граници за сметка на ценностите на Европейската общност? Това е дилемата пред Европейския съюз. /БГНЕС

——–

Клеменс Заварски, „Кронен Цайтунг“.

Коментари