МВнР: България е изпълнила 16 от 19 препоръки по превенция на корупцията

В. Симеонов: Разрешението за строеж на Алепу да бъде разследвано

ВМРО: Кирилицата е българска, а не славянска азбука

Иво Стамболийски: Нинова трябва да се оттегли от лидерската битка, заради отлива на доверие в БСП

Славея Стоянова е назначена за зам.-министър на мястото на Красимир Живков

Валери Симеонов: Поредните измишльотини и глупотевини на Божков

Борисов и Вучич инспектираха изграждането на АМ „Европа“ и „Балкански поток“

Мая Манолова внесе законопроект срещу колекторите

Борисов се срещна с президента на Сърбия Александър Вучич

Марин Маринов: Хората, които ръководят БСП нямат вече идеи за лява и социална политика

АБВ пита за параметрите на обществената поръчка за тръбопровода във Варненското езеро

Симеонов: Държавата най-сетне започна реална война срещу олигарсите

Сменят зам.-министъра на екологията Красимир Живков

Румен Гечев: България няма идея какво ще прави с парите от ЕК

Ева Майдел: Близо 15 млрд. евро ще получи България, ако предложи конкретни планове

Спад на икономиката с 3% и увеличване на безработицата с 2%, предвижда Горанов

31.3.2020 г. 08:49

Финансовият министър Владислав Горанов заяви днес, че в приетия снощи от правителството проект за промени в закона за бюджета, е приложен най-негативният сценарий за развитие на ситуацията с коронавируса.

„Три сценария сме разработили, като в прогнозата, която предложихме вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях, с оглед да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината“, каза той на брифинг в Министерски съвет.

Най-негативният сценарий, който разглеждаме е спад на икономиката, с 3%, посочи той. Прогнозите за безработицата са увеличение с два процентни пункта. Възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 и да продължи и през 2021 г.

Има и други сценарии, които са по-положителни. Единият разглежда запазване на растежа през 2020 г. до 0,7%, но със свиване от предварителните разчети. Другият говори за нулев растеж на икономиката, каза министърът.

„Аз съм приложил адаптиране на приходната част към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци“, каза Горанов. А на въпрос дали влизаме в рецесия каза:

„Очакванията са, че растежът няма да бъде такъв, какъвто се очаква... В момента не може да отчетем това (рецесия), но основните фактори на икономическия растеж - инвестиции и потребление са поставени пред изпитание“.

Горанов обясни основните промени за фискална рамка,наложили се заради пандемията от коронавируса.

„Намаление на приходите с 2,44 млрд. лв. и увеличение на разходите с 1,07 млрд., Като 70 милиона от разходите са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг (до 10 милиарда лева), и 1 млрд. допълнителен трансфер от държавния бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване за финансиране на фонд „Безработица“, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетост.

Предложили сме и увеличение в лимита на държавния дълг до 10 млрд. лв., за да осигурим финансиране на дефицита, който се очаква да достигне 3,5 млрд. лв. или близо 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона за операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния закон за бюджета (2,2 млрд.).

Затова и за да осигурим допълнителни финансови буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, предлагаме увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. – т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг“, каза Горанов

И обясни, че от този дълг на първия етап ще бъде необходимо да се търси от пазара (вътрешен и евентуално външен) споменатите 4,2 млрд. лв., включващи и операциите по финансиране, свързани с капитализирането на ББР, а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налагат след кризата или в следващите месеци в хода на 2020 г. осигуряване на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма.

„Тези мерки имат една единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и възможности да поддържа основните си функции и да финансира до края на годината както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването и общо системата на сигурност, която включва МВР, министерството на отбраната… и всички функции, които са ни вменени.“

„Продължавам да смятам, че консервативно планиране и добрата фискална политика в последните години дават възможности... Но съм длъжен да предложа и сценарий ако нещата отидат в по-негативна посока. Защото ако се окажем в ситуация, в която трябва допълнително да се реагира, трябва да имаме готовност по линия на фискалните буфери и по линия на финансиране на системите. Затова предлагаме днес на НС тези изменения“, обясни Горанов.

Той изрази надежда, че парламентът ще приеме актуализирания бюджет за 2020 г. до края на седмицата. /БНР

Коментари