Президентът Радев се срещна с външния министър на Сърбия

Бойко Борисов се срещна с министъра на външните работи на Република Сърбия Никола Селакович

Управляващите прехвърлиха на ЦИК отговорността за безопасността на изборите

Христо Иванов: Демократична България няма да се коалира с ГЕРБ, БСП и ДПС

Промените в изборните правила влизат в Народното събрание

Слави Трифонов отговаря на поканата на Нинова: Късничко е да бъдете котаракът Леополд

Искаме да се отворят 40 изборни секции в 35 града в Германия

Йотова за РСМ: Пропуск е, че пропиляхме времето да обясним позицията ни на ЕС

Стратегическият съвет към президента предлага промяна на управленския модел

БСП с покана към 20 организации да разговарят за предстоящия парламентарен вот

Христо Иванов: Борисов да дойде на Росенец и да докаже, че няма коалиция с ДПС

Георг Георгиев: Очакваме разследване и наказания в РСМ за изгореното българско знаме

Президентът да каже точно кои пари да спра, настоя Борисов

Караянчева: Датата 4 април бе избрана от президента на инат

Радев: Партиите нямат основания за претенции по отношение на датата на вота

Спад на икономиката с 3% и увеличване на безработицата с 2%, предвижда Горанов

31.3.2020 г. 08:49

Финансовият министър Владислав Горанов заяви днес, че в приетия снощи от правителството проект за промени в закона за бюджета, е приложен най-негативният сценарий за развитие на ситуацията с коронавируса.

„Три сценария сме разработили, като в прогнозата, която предложихме вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях, с оглед да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината“, каза той на брифинг в Министерски съвет.

Най-негативният сценарий, който разглеждаме е спад на икономиката, с 3%, посочи той. Прогнозите за безработицата са увеличение с два процентни пункта. Възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 и да продължи и през 2021 г.

Има и други сценарии, които са по-положителни. Единият разглежда запазване на растежа през 2020 г. до 0,7%, но със свиване от предварителните разчети. Другият говори за нулев растеж на икономиката, каза министърът.

„Аз съм приложил адаптиране на приходната част към очакванията за спад от 3%, за да сме максимално подготвени с буфери през следващите месеци“, каза Горанов. А на въпрос дали влизаме в рецесия каза:

„Очакванията са, че растежът няма да бъде такъв, какъвто се очаква... В момента не може да отчетем това (рецесия), но основните фактори на икономическия растеж - инвестиции и потребление са поставени пред изпитание“.

Горанов обясни основните промени за фискална рамка,наложили се заради пандемията от коронавируса.

„Намаление на приходите с 2,44 млрд. лв. и увеличение на разходите с 1,07 млрд., Като 70 милиона от разходите са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг (до 10 милиарда лева), и 1 млрд. допълнителен трансфер от държавния бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване за финансиране на фонд „Безработица“, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетост.

Предложили сме и увеличение в лимита на държавния дълг до 10 млрд. лв., за да осигурим финансиране на дефицита, който се очаква да достигне 3,5 млрд. лв. или близо 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона за операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния закон за бюджета (2,2 млрд.).

Затова и за да осигурим допълнителни финансови буфери, ако този сценарий се окаже недостатъчно консервативен, предлагаме увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. – т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг“, каза Горанов

И обясни, че от този дълг на първия етап ще бъде необходимо да се търси от пазара (вътрешен и евентуално външен) споменатите 4,2 млрд. лв., включващи и операциите по финансиране, свързани с капитализирането на ББР, а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налагат след кризата или в следващите месеци в хода на 2020 г. осигуряване на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма.

„Тези мерки имат една единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и възможности да поддържа основните си функции и да финансира до края на годината както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването и общо системата на сигурност, която включва МВР, министерството на отбраната… и всички функции, които са ни вменени.“

„Продължавам да смятам, че консервативно планиране и добрата фискална политика в последните години дават възможности... Но съм длъжен да предложа и сценарий ако нещата отидат в по-негативна посока. Защото ако се окажем в ситуация, в която трябва допълнително да се реагира, трябва да имаме готовност по линия на фискалните буфери и по линия на финансиране на системите. Затова предлагаме днес на НС тези изменения“, обясни Горанов.

Той изрази надежда, че парламентът ще приеме актуализирания бюджет за 2020 г. до края на седмицата. /БНР

Коментари