Джема Грозданова: Борисов трябва да подаде оставка

Дончев: Не може да е цел на едно правителство да оцелява

МВнР обяви двама руски дипломати за персона нон грата

БСП: Управляващите създадоха корупционен облик на България

Зеленогорски: България трябва да се върне на пътя на Филип Димитров и Иван Костов

Каракачанов за РС Македония: България няма да подкрепи насрочване междуправителствена конференция

Тръгва нова процедура за избор на председател на ЦИК

Правната комисия подкрепи „кариерните бонуси“ на съдебните кадровици

Кабинетът предлага повишение за генерала, заради когото беше подслушван президентът

Каракачанов: Не може да има безусловна капитулация

Каракачанов върна оставката си

Румен Радев: Диалогът има смисъл, само ако бъде поставен на здрава основа

Каракачанов изтри оставката си

Подкрепяме санкции срещу отговорните за изборните фалшификации в Беларус

28 души и общинският лидер на ГЕРБ в Баните напускат партията

Държавата вече няма да отнема недекларирана валута

16.1.2020 г. 12:37

Несъответствия на между Валутния закон и Регламент 1889/2005 на ЕС са основната причина за гласуването от Народното събрание на първо четене на допълнения и изменения във Валутния закон.

Един от основните резултати от тези промени е, че държавните органи у нас губят правото си да отнемат в полза на държавата цялата сума, която дадено лице се опита да изнесе извън страната в нарушение на Валутния закон. Според неговите изисквания всяка сума в брой над 10 хил. евро или равностойността й в чужда валута трябва да бъде декларирана при изнасяне извън границите на България в държава извън ЕС. Това важи както за български граждани, така и за граждани на държави от ЕС.

До момента в България нарушението на това изискване се наказваше с глоба и с пълно отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Същото се отнася и за скъпоценните камъни и ценните метали и изделия от тях на стойност над 10 хил. евро.

Сегашната българска административнонаказателна рамка според ЕС обаче е в пълно противоречие с практиката на Евросъюза и противоречи на основни граждански права и свободи. По тази причина на България е препоръчано да се откаже от отнемане на имущество - в това число и на парични средства, независимо, че то е обект на нарушение на изискванията на Валутния закон.

Освен това на страната ни е дадено указание да налага санкции, които са съразмерни с обема на сумата, за която е направен опит да бъде изнесена в нарушение на закона. Точно тези препоръки сега се изпълняват с промените на Валутния закон. Според него при нарушение на закона държавните органи ще могат да налагат санкции в размер на една пета от сумата, за която е направен опит да бъде изнесена. Санкцията може да достигне до една четвърт от сумата, ако се установи, че тя е укрита. Същото важи и за скъпоценни камъни и ценни метали или изделия от тях, за които е направен опит за изнасяне в нарушение на Валутния закон.

При установено повторно нарушение на едно и също лице глобата се увеличава до една четвърт от сумата, а когато е установен опит за укриване - наказанието може да достигне до една трета.

Прецизирано е и правилото, че държавните органи могат да забранят износ на суми в брой над 30 хил. лева или равностойността им в други валути, ако за съответните лица е установено, че имат неуредени задължения към държавата. Забраната може да засяга и граждани от други държави на ЕС, за които българските власти са получили уведомление по съответния ред, че въпросните лица имат неуредени публични задължения. С други думи, ако например румънски гражданин пътува от София за Турция и иска да изнесе през границата 17 хил. евро в брой, българските власти могат да му забранят, при положение че са получили официална информация, че въпросното лице има неуредени финансови ангажименти към други държави на ЕС - укрити данъци в Румъния, неплатени глоби в голям размер в Испания или други подобни. /news.bg

Коментари