Симеонов критикува ГЕРБ и предупреждава, че може да се разделят

С архитект "Демократична България" реконструира София

БСП виждат подигравка с назначаването на Пламен Георгиев за консул в Испания

Манолова изпреварва Фандъкова за кмет на София

Бившият шеф на КПКОНПИ Пламен Димитров става консул във Валенсия

Борисов разговаря с японския външен министър Таро Коно

Фандъкова намекна, че ще се кандидатира отново за кмет на София

Борисов пред Медведев: Диверсификацията е важна за гарантирането на газовите доставки

Манолова: Ако реша да се кандидатирам, ще стана кмет на София

Договор за нови военни кораби за ВМС ще има до края на годината, увери Каракачанов

Борисов обсъжда възможносттта за доставка на газ от Туркменистан за хъб „Балкан"

ЦИК глоби с по 2 хил. лв. Джамбазки и Каракачанов

Варненските съветници предлагат увеличение на капитала на Тубдиспансера

Има ли политически контекст уволнението на шефа на НАП в Ловеч

Нинова: Мерките на държавата срещу Африканската чума са неадекватни

"Сова Харис": ГЕРБ води с 2% БСП четири месеца преди евроизборите

8.2.2019 г. 19:46

ГЕРБ води с 2% БСП четири месеца преди евроизборите според данните от последното социологическо проучване на "Сова Харис".

Проучването е направено между 17-21 януари 2019 г. сред 985 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.

Ако няма особени промени в предизборната борба, двете най-силно подкрепени политически формации ГЕРБ и БСП ще получат по 6 Евродепутатски места, ДПС - 3 или 4. А борбата за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена, смятат социолозите.

Според социолозите с отминаването на Новогодишните празници страната ни влезе в предизборна обстановка. Очакванията са, че изборите за Европейски парламент ще определят и насоките във вътрешнополитическия живот в страната.

Запитани "За коя политическа сила ще гласувате за изборите за европейски парламент през май 2019 г.?", 20% отговарят ГЕРБ, 18.3% подкрепят БСП, а 5.3% - ДПС.

Под 4-процентната бариера са ПП "Атака" с 1.7%, ПП "Воля" - 1.6%, ДСБ - 1.4%, СДС - 1.1%. Под 1% подкрепа получават НФСБ (0.8%), АБВ (0.8%), ВМРО (0.7%) и "Да, България" (0.4%).

4% от анкетираните биха гласували за друга политическа сила. 26.6% от запитаните заявяват, че все още не са решили кого ще подкрепят на евровота. Хората, които твърдят, че няма да гласуват на евроизборите са 17.3%.

Очакванията са и за промяна на курса на самия Европейски Съюз. Най-вероятно е там традиционалистките нагласи да получат приоритет над глобалистките. Това няма как да не даде отражение в отделните страни-членки. Българите за втори път след парламентарните избори от 2017 г. ще гласуваме на избори, в които няма предизвестен победител. Подкрепата за сега управляващото мнозинство ще покаже дали изпълнителната власт ще получи кредит на доверие за да продължи мандата си.

Данните от проучването показват, че 4 месеца преди изборите ГЕРБ имат минимален превес над основния си опонент БСП. Декларираната активност (56%) е като при парламентарни избори. Ако заявените в изследването нагласи се превърнат в реални гласове, тогава и ГЕРБ, и БСП ще получат по-голяма подкрепа от тази на изборите за български парламент.

Към настоящия момент мобилизацията сред ядрото на БСП е по-голяма и социалистите водят с малко над 1% пред ГЕРБ. Мобилизацията сред гласуващите традиционно за БСП е на ниво 77% срещу 64% на гласуващите за ГЕРБ. От данните излиза, че понастоящем ГЕРБ разполага с по-голяма атмосфера от БСП, но с по-малко твърдо ядро.

В сравнение с извънредните парламентарни избори през 2017 г. социалистите изглеждат много по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Според социолозите ГЕРБ допускат фалстарт в началото на предизборното подгряване с атаката срещу депутата от БСП Елена Йончева. В обвиненията срещу културния министър Боил Банов липсват доказателства за лично облагодетелствуване, което ги прави прекалено остри, смятат от "Сова Харис".

Според изследването, третата системна партия в страната - ДПС - в момента стои най-стабилно. Разпадането на единството на патриотите открива възможност Движението безпроблемно отново да вземе позицията на балансьор. По мнението на социолозите ръководството на партията трябва само да успее да активира традиционните си гласоподаватели. Европейската проблематика като че ли все още е твърде далечна за симпатизантите на ДПС и от мотивацията за участие в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на Евродепутатите, излъчени от тази формация.

Сложна е ситуацията за шансовете на партиите, които имат достатъчна подкрепа (около и над 1%), за да имат претенции да се намесят в борбата за Евродепутатско място.

Според изследването, в страната има поне 6 такива политически субекта. При очаквана активност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат близо до бариерата за излъчване на Евродепутат, но с малко под нея.

При очертаващото се отцепване на "Атака" от НФСБ и ВМРО гласовете на поддръжниците на Обединените патриоти ще се разделят почти поравно с леко преимущество за партията на Волен Сидеров. Твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството й с партията на Николай Бареков и да привлече привърженици на Русия. Това повишава шансовете за преодоляване на изборната бариера.

За останалите два участника в управлението от малката коалиция ще бъде важно да привлекат нов трети партньор, който да се опита да заеме мястото на "Атака", смятат от социологическата агенция.

Обединението "Демократична България", също би имала шансове при определени условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче представлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър.

Ролята на синята формация е особено важна, тъй като има символично значение. СДС може да избира между два варианта: да възобнови съюза с либералните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно.

Привържениците на синята идея се разпределят почти поравно между двата варианта. Изборът, който трябва да направи ръководството на СДС, трябва да бъде дългосрочен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на образа на партията пред симпатизантите й.

Партията "Воля" декларира своите намерения за Евроизборите. Обявената коалиция не осигурява механично увеличение на електоралната й тежест. В този си вид новата формация по-трудно може да влезе в нов съюз с цел преодоляване на изборния праг, смятат социолозите.

Припомняме, на 24 януари 2019 г. партия "Воля" направи коалиция, наречена "Воля - българските родолюбци". В нея влизат освен партията на Марешки, също така Народна партия " Свобода и достойнство" (НПСД), Обединена Социалдемокрация, Земеделски съюз "Александър Стамболийски" на Спас Панчев, който напусна парламентарната група на БСП, но остана в състава на 44-тото народно събрание.

В деня, в който бе обявена коалицията от НПСД обявиха, че Орхан Исмаилов вече не е техен лидер и оспориха начина на вземане на решение.

Данните показват електорално укрепване при АБВ, отчитат социолозите, според които оглавяването на формацията от опитен политик като Румен Петков увеличи присъствието на партията в публичното пространство. Проблем за формацията в момента е възходът на БСП, която обсебва лявото пространство. Неблагоприятно обстоятелство е и липсата на подходящи партньори с близка ориентация, отбелязват социолозите.

Общественото внимание на българите досега не бе насочено към събитията в европейските институции. Важността на случващото се в Европа все повече се осъзнава. Европредседателството на страната ни по естествен начин ускори този процес.

Като разпознаваеми имена и тези проучването отличава лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, който отстояваше влизането ни в Шенген и в Еврозоната. Евродепутатът Ангел Джамбазки, българският еврокомисар Мария Габриел са с различими позиции заедно с още 5-6 имена. Останалите български евродепутати са в анонимност.

Изследването показва, че за хората у нас най-важната кауза, която българските Евродепутати трябва да отстояват, е защита на интересите на България, нашата независимост и повишаването на стандартна на живот в страната. Българските граждани искат конкретните политики. Очаква се, че на предстоящите избори новите кандидати ще бъдат оценявани през тази призма.

За една трета от хората у нас най-значимо влияние и авторитет в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази оценка премиерът е заслужил благодарение на успешното Европредседателство и на активната външнополитическа позиция през третия му управленски мандат, гласи проучването.

Значителна е и тежестта на президента Румен Радев като външнополитически фактор. След него, според проучването, е Сергей Станишев. Корнелия Нинова е посочена на 4-то място, което показва, че засега нейното политическо присъствие преобладава вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено с оглед на техните професионални ангажименти.

Мажоритарният елемент ще играе значителна роля на предстоящите избори. Поради това значение ще имат потенциалът, с който разполагат отделните партии и начинът, по който ще подредят листите си.

ГЕРБ разполага с успешни Евродепутати. Ако Томислав Дончев е водач на листата, то той получава около 3 пъти по-голяма подкрепа от следващия го Андрей Ковачев.

При БСП дилемата е по-сложна, защото избирателите открояват двама претенденти. Лидер е Сергей Станишев, който с присъствието си би повишил подкрепата за партията като цяло. Йончева също има голям потенциал. Тя има подкрепа, равна на тази на партията, която я излъчва, но при разигралата се ситуация (упрекът от ГЕРБ и сезирането на ОЛАФ за скандала "Ало, Банов" - б.р) влиянието й може да расте.

Шанс за евродепутати имат както лидерите Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, така и Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Водачите на листата на ДПС за предстоящия евровот са неразгадаеми за широката публика, гласи изследването на "Сова Харис".

Коментари