Асен Василев: ПП-ДБ ще подкрепи правителство, ако бъдат изпълнени условият им

Бойко Борисов ще вземе първия мандат за съставяне на правителство

Наталия Киселова е готова да стане и служебен премиер

Румен Радев е обсъдил с Доналд Тръмп войната в Украйна

Радев започва във вторник консултации с политическите сили

Киселова във Facebook: Една друга България е възможна!

Президентът започва консултации с партиите след завръщането от Франция

Нинова не е заплаха за БСП, категоричен Зафиров

Прокуратурата: СГС да не вписва в регистъра на политически партии изключването на Пеевски от ДПС

ПП доволни от избора на Наталия Киселова за председател на парламента

Избраха 7 заместник-председатели на НС

На 11-ия опит, парламентът си избра председател - Наталия Киселова

МС предлага 8 - 9% индексация на пенсиите от 1 юли 2025 г.

БСП - Обединена левица отново издига Наталия Киселова за председател на НС

НА ЖИВО: Председател на Народното събрание: сезон 51, епизод 11

Политиците не са единодушни трябва ли да отпадне възможността за "Златни визи"

23.1.2019 г. 10:30

Председателят на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина Андон Дончев и Еевродепутатът от ГЕРБ и EНП Емил Радев са на противоположни позиции за реакциите на държавата относно доклада на ЕК  за порочните практики при отдаването на гражданство срещу инвестиции.  Според Радев "няма икономическа логика" в създаването на държавен орган, който да контролира по-стриктно издаването на визите, а Дончев е на мнение, че ако възможността за издаване на "златни визи" отпадне, ще станем свидетели, че институциите "изпълняват не това, което би било полезно за България, а се стараят да угодят на Европейската комисия"

Пред БНР Радев коментира, че така наречената „златна виза“ за инвеститори е била издадена на 50 души, откакто е веведена разпоредбата през 2013 година. Критики срещу "златните визи" има отдавна. Настроенията в европарламента изразяват повече желание да няма такова законодателство за граждани на трети държави, отколкото да се правят контролни механизми, коментира той. и допълни, че очаква България да бъде спомената като една от страните, в които има такова законодателство, "но ние едва ли сме проблема в ЕС":

„България беше спомената в проучването за „златни ризи“ като една от трите държави в ЕС, наред с Малта и Кипър, които имат такова законодателство. Има обаче и други държави, които предоставят програми за постоянно пребиваване в рамките на Съюза чрез инвестиции - например Ирландия, Латвия, Естония, Португалия. Само 10 държави в ЕС не предоставят постоянно пребиваване въз основана на инвестиции –Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Германия, Унгария, Полша, Словакия, Словения и Швеция. В Румъния също може да бъде придобито гражданство въз основа на инвестиции над 1 милион евро, но след 8 години постоянно пребиваване в страната. Унгария до 2017 година също е имала програма до 2017-а, но я  е премахнала заради съмнителните хора, които са се възползвали“

Има 2 начина за регулиране на положението  - да се премахне тази разпоредба в закона, или да се създаде държавен орган, който да контролира издаването на визите, обясни Радев за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" и допълни:

"Както виждаме, няма икономическа логика това да стане, така че Министерство на правосъдието е тръгнало към първия вариант - за премахване на тази възможност в българското законодателство".

България стриктно спазва регламентите за контрол на прането на пари заяви Радев и изтъкна, че страни като Латвия имат по-големи проблеми. По повод информациите, че руски милиардер е получил българско гражданство за особени заслуги през 2008-а година, но гражданството му е отнето, след като е получена информация, че има присъда в САЩ за пране на пари и измами, Радев коментира, че подобни проверки са особено трудни:

„Обикновено те носят аналога на свидетелство за съдимост и така нататък. Често с такива държави даже нямаме договор за правна помощ и нямаме как да разменим информация. По-късно обаче, при проверките, при сигнали и т.н., винаги когато се установи такова нарушение, виждаме, че сме отреагирали веднага. До този момент е нямало реакция, защото е нямало информация“.

Относно даването на българското гражданство по произход, евродепутатът е убеден, че владеенето на български език и наличието на документ, че лицето е на работа са достатъчно убедителен критерий:

„Това са добрите практики и в други държави, които предоставят по такъв начин гражданство. Смятам, че владеенето на български език категорично трябва да залегне. Оттам нататък Министерство на правосъдието предвижда и познания по българска история, за действието на институциите в България, което ясно да покаже, че това лице има интерес към България и реално смята да живее тук. Колкото повече се поставят изисквания, които да свързват даденото лице с България, с познания за нашата страна, за нашия език и т.н., толкова и хората, които ще получават българско гражданство, ще получават не заради користни цели“

Председателят на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина Андон Дончев изрази мнение, че решението България да се откаже от възможността да се купува българско гражданство срещу инвестиции не е добро за България:

„Добро за България би било да се направи такова законодателство, което да бъде привлекателно за чуждестранни инвестиции, а не да приемаме, че нашето не е привлекателно - имаме само около 50 души, които са инвестирали в България и на тази основа са получили гражданство, и следователно можем безболезнено да се откажем от това. Това е абсолютно грешна логика, според мен, на разсъждение и на движение. За пореден път наблюдаваме наши институции, които изпълняват не това което би било полезно за българския народ и за България, а това, което им се предписва и се стараят да угодят на Европейската комисия“.

Най-богатите инвеститори от Русия например живеят в Англия,  и може да се почепри опит от Лондон, коментира Дончев.

„Определено, според мен, е по-добре в България да идват хора, които да харчат, а в някои случаи и да инвестират. При всички положения, който и да е богат човек, когато дойде в България, той ще инвестира.  Това стимулира българската икономика“.

Относно новите регламенти за придобиване на гражданство по произход, той коментира, че „отново наблюдаваме изпълнение на чужди наредби“:

„Самият факт, че отново се заговори по този въпрос, след като се разбра, че има такъв подготвен доклад от страна на ЕК, навява на мисълта, че този закон се готви по спешност - отново да се въведат промени, които са продиктувани. Справедливо ли е, след като, например на наши сънародници от Македония, не сме осигурили образование на българския език и обучение, да искаме от тях да говорят български език? Не всички с български произход имат достъп до образование на български език!“.