ИБГНИ атакува зелените сертификати в съда

Даниела Кършева е новият областен управител на Пловдив

Подписахме Меморандум между България, Албания и РСМ за устойчива инфраструктура по Kоридор VIII

САЩ ценят усилията на България да спре зловредните действия на Балканите

Подписваме Меморандум между България, Албания и РСМ за устойчива инфраструктура по Kоридор VIII

Назначени са двама заместник-министри

Хаджигенов: Предизборно споразумение по-скоро няма да има

Проф. Ангел Димитров: Не вярвам България да направи отстъпки към РСМ под външен натиск

Р. Северна Македония: Паметникът в Кавадарци не е защитен обект

Тодор Ванчев е новият председател на ДАБЧ

МВнР: Унищожаването на български военни гробища в РСМ не е европейска ценност

Джамбазки сезира ЕК и Урсула фон дер Лайен за поредна гавра с българската история в Северна Македони

ЦИК изтегли номерата в бюлетините за вота

ГЕРБ се готви да управлява след 14 ноември

ЦИК тегли жребият за номерата в бюлетините за изборите

Брюксел: Проблемите на съдебната власт в България остават

27.1.2016 г. 13:46
Проблемите на съдебната власт в България остават, нивото на корупция е високо, институциите са неспособни да се справят с предизвикателствата. Това се казва в мониторинговия доклад на Европейската комисия относно напредъка на страната ни по механизма за сътрудничество и проверка, предава репортер на БГНЕС.

Общественото доверие в съдебната власт остава ниско, се казва в частта за състоянието на процеса на реформи у нас и конкретно за съдебната реформа.

Реформата във Висшия съдебен съвет (ВСС) е най-важният тест за одобрената през януари 2015 г. Стратегия за съдебна реформа. Брюксел отбелязва, че поради това, функционирането на ВСС е от ключово значение.

„Конкретен проблем при настоящата структура е, че решенията по кадрови и дисциплинарни въпроси за съдии и прокурори се вземат от една структура. Въпреки, че не съществува единен управленски модел за съставяне на съдебни съвети, вече е ясно, че и съдиите, и прокурорите считат за неудачно такива решения да се вземат от смесени групи от съдии и прокурори във ВСС. В българските условия, при наличието на политически назначения във ВСС, настоящият модел поражда особени тревоги за независимостта на съда и за възможността за оказване на натиск върху съдии. Това беше и основанието за предложеното в Стратегията да се създадат две камари във ВСС по отношение на кадровите въпроси на двете звена в съдебната власт”.

Като положително в доклада се отбелязва изборът на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд като е отбелязано, че „той има готовност да говори в подкрепа на реформата и изглежда се ползва с уважение в съдебната система”.

Според Брюксел плюс е и, че ВСС започна процес за подобряване на действието на случайното разпределение на делата в съдилищата и въвеждането на нова централизирана IT система в цялата съдебна власт. Въпреки това, ВСС демонстрира нежелание да отговори на твърденията за сериозни нередности на съдии в Софийски градски съд.

Във фокуса на Брюксел е казусът "Яневагейт" за разговорите между бившия председател на СГС Владимира Янева и уволнената съдия Румяна Ченалова, в които става дума за предрешаване на дела и за търговия с влияние.

„През есента на 2015 г. в медиите се появи информация за предполагаем запис на разговор между две от основните лица, замесени в нередностите, установени в Софийски градски съд, което добави нови елементи към вече съществуващата полемика. След многократни призиви за независимо разследване ВСС и прокуратурата обявиха, че ще започнат разследвания във връзка със съдържанието на записите. С оглед на надеждността на процеса ще е от значение да се предприемат всички стъпки, за да се гарантира, че разследването се провежда по прозрачен и безпристрастен начин”, заявяват от Брюксел.

За качеството и ефективността на съдебната власт у нас от Брюксел отбелязват: проблемите в прокуратурата и съдебната власт остават.

Прокуратурата има съществено важна роля в цялостната съдебна система, се казва в доклада. „Необходимостта за по-дълбока реформа на прокуратурата възниква от продължаващата липса на солидни конкретни резултати по дела за корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност”.

„България редовно се нарежда сред държавите —членки на ЕС, в които има най-засилено усещане за наличие на корупция, а корупцията се счита за една от най-важните пречки пред извършването на стопанска дейност в България. Институциите, които са основавани, за да се борят с корупцията, са характеризирани като фрагментирани, некоординирани и неспособни да се справят с предизвикателството”, се казва в доклада.

„България трябва да натрупа резултати с успешни разследвания и преследване в дела за корупция по високите етажи, които да доведат до окончателни присъди в съда”.

Организираната престъпност е друга мярка в мониторинговия доклад. У нас делата за тежка организирана престъпност продължават да са затруднени от сложни разпоредби и формалистични процедури. Брюксел напомня за убийствата на собственика на модна къща „Агресия” Александър Антов и на човека, извършил юридическата ликвидация на ВИС-2 Веселин Стоименов – разстреляни в рамките на два дни в София. „Продължават да са налице признаци за осуетяване на дела чрез драстично сплашване на свидетели. България все така трябва да постигне солидни резултати, показващи, че по делата за тежка организирана престъпност се постановяват окончателни съдебни решения, които се изпълняват. Неотдавна сериозността на предизвикателството отново беше подчертана от поредица убийства, имащи очевидни връзки с организираната престъпност. Голям брой поръчкови убийства през последните години остават нерешени”, се казва в доклада.

В заключение Европейската комисия констатира, че „бавният напредък по случаите на корупция по високите етажи на властта или организираната престъпност и несигурната реакция и последвалите специфични противоречия, продължават да подриват общественото доверие в способността на българските власти да осигурят правосъдие”. С една дума – липсват решителни реакции от страна на българските власти, за да се справят с тези слабости.

Препоръки:

Комисията и занапред ще продължи да работи тясно с България, за да изпълни целите на МСО и приканва България да предприеме действия в следните области:

1. Независимост, отчетност и интегритет на магистратите

• Да се приложи реформата на ВСС чрез необходимите промени в Закона за съдебната власт.
• Да осигури бързо на Инспектората към ВСС легална власт и материални ресурси, за да изпълни новата си роля на пазител на интегритета и за борба срещу корупцията сред магистратите.
• Да създаде капацитет във ВСС и Инспектората към ВСС.
• ВСС да развие резултати за прозрачни и последователни решения по отношение на назначенията.
• Да създаде условия за безпристрастно разследване на различните твърдения за корупция по високите етажи в СГС в частност, и в други съдилища.

2. Реформа на съдебната система

• Да се извършат промени в Закона за съдебната власт в съответствие с правителствената стратегия за реформа на съдебната система.
• Да се подготви набор от промени, целящи да адресират ключови проблеми в наказателните процедури, в частност проблемите, засягащи сложните случаи включващи корупция или организирана престъпност.
• Да приеме последователна реформа на наказателната политика в съответствие с идеите, предвидени в стратегията за съдебна реформа.

3. Стандарти в съдебната система

• Да се приеме реформа на съдебната карта за районните съдилища и да се представи пътна карта за по-генерална реорганизация на съдилищата на всички нива, за да се подобри цялостното качество и ефективност, включително, където е необходимо преразпределение на ресурсите, в светлината на цялостен анализ на натовареността на съдилищата.
• Установяване на ясен график за въвеждане на електронното правосъдие
• Развиване на практика за мотивирани дисциплинарни решения в съответствие с ясни и обективни стандарти и принципи. Да се проведе независима оценка на дисциплинарната практика на настоящия ВСС от 2012 г.
• Да се инициира независим преглед на прокуратурата

4. Корупция

• Да се приеме нов закон за борба с корупцията в съзвучие с антикорупционната стратегия
• Да се приемат изменения на закона за държавната администрация за усилване правомощията и независимостта на вътрешните инспекторати и да се създадат задължения за докладване
• Да се предостави на Агенцията за обществени поръчки правната власт и организационния капацитет за извършване на задълбочени проверки въз основа на риск на процедури по обществени поръчки.
• Да се продължат усилията за адресиране на корупция по ниските нива в Министерството на вътрешните работи. Да се положат подобни усилия в други рискови сектори на публичната администрация.
• Да се продължи наблюдението на напредъка по наказателни дела включващи твърдения за корупция по високите етажи, включително на досъдебната и съдебната фаза и да се изпълнят мерки за адресиране на откритите проблеми.

5. Организирана престъпност

• Да се наблюдава напредъка по наказателни дела, свързани с тежка организирана престъпност
• Бързо да се адресират правните проблеми, идентифицирани във връзка с компетенциите и функционирането на дирекцията за организираната престъпност в рамките на МВР и да се предостави на дирекцията организационната стабилност, от която се нуждае, за да върши своята работа.
• Да се измени законът за конфискация на незаконно придобито имущество, за да се позволи на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да работи ефективно.

Механизмът за сътрудничество и оценка (МСО) бе основан при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. От тогава докладите по МСО очертават напредъка на България и имат за цел да подпомогнат усилията на българските власти чрез специфични препоръки. /БГНЕС
Коментари