Още три случая на морбили

Минен ловец „Цибър” се присъединява към кораби на НАТО

Красимир Вълчев: Изключително важно е ранното кариерно ориентиране на учениците

Ритуална резитба на лозята в ТУ-Варна

10-месечно бебе е прието в УМБАЛ "Св. Анна" - София с диагноза морбили

Каварна отбеляза 146 години от обесването на Васил Левски

Такса "паяк" в сила от днес във Варна

3 нови случая на морбили при деца в Благоевградско

Боян Юруков: Има връзка между митовете на антиваксърите и епидемиите от морбили

Излиза книга с 60 писма на Васил Левски

Проф. Румен Миланов за случая „Гебрев”: Забелязан ли е от българските служби „Федотов”?

Петте деца с морбили, настанени в болница „Св. Анна", остават под наблюдение

Мъж загина при пожар в дома си

Над 14 тона токсични отпадъци са изхвърлени край Гара Яна (СНИМКИ)

Отбелязваме 146-ата годишнина от смъртта на Васил Левски

Една легенда може да покаже къде е гробът на Бенковски

5.3.2014 г. 09:05
Когато липсват исторически факти, легендите заместват историята, но често в тях се съдържа истината, предавана от поколение на поколение. Това каза акад. Георги Марков по повод една легенда в троянското село Голяма Желязна, че в двора на църквата му "Свети Всях Светих" е погребано тялото на Георги Бенковски, предаде репортер на БГНЕС.

Една легенда, предавана от свещеник на свещеник, може да покаже къде е погребан един от големите ни национални герои - Георги Бенковски. Поне това е мечтата на хората, които живеят в Голяма Желязна.

След като е потушено Априлското въстание, четниците се разпръскват в Балкана и една група, в която са Георги Бенковски и Захари Стоянов, се насочва към Ново село, днешното Априлци. Това разказва Стойко Банчев, един от обществениците в Голяма Желязна, който до миналата година оглавява и сдружението за европейско развитие на селото. Бенковски и Захари Стоянов се укриват в пещера над Рибарица, където овчарят дядо Вълко им доставя продукти от стадото си. Изкушен обаче от голямата награда, дядо Вълко решава да ги предаде. Турците правят мост над река Костена, за да направят засада на четниците. Когато стигнали до него, Бенковски се усъмнява, че е много нов този мост, но овчарят го убеждава, че той е направен, за да обслужва местните хора да могат да преминат на другия бряг. Когато Бенковски преминава през моста, със стъпването на другия бряг го убиват. Един четник е ранен, а Захари Стоянов пада в реката, която го отнася надолу по течението и успява да се измъкне от засадата. Турците режат главата на Бенковски, събличат му дрехите, а тялото му захвърлят на произвола на съдбата. Главата и дрехите отнасят в Тетевен, за да го покажат, че е убит.

Според историята, разказвана от четири поколения свещеници в селото, някога около 24 май (Бенковски е убит на 25 май 1876 г.) пастири случайно откриват обезглавеното тяло. Тогава е времето, когато добитъкът бил изкарван на паша в Балкана. Местни хора занесли горе сол за животните и кукурузено брашно за говедарите и на връщане минали през река Костина. Там открили обезглавен труп. Предположили, че е убит четник, натоварили го на катъра и отнесли тялото в родното си село Голяма Желязна, за да го погребат по християнски обичай. Късно през нощта стигнали селото и събудили свещеника. Поп Петър го опял в църквата, а мъжете изкопали гроб в двора й и погребали тялото. Дядо Петър, който живял до 1907 г., ги заклел да не казват и дума какво са сторили, за да предизвикат турския гняв и да спасят селото от опожаряване. По-късно поп Петър предал тайната на своя заместник поп Иван, той - на поп Михал, от когото историята стигнала до проговорилия в ново време поп Асен. Сега местната легенда се знае в цяла Голяма Желязна. Хората от балканското село, което се е разстлало гордо с цялата си тържественост до язовир Сопот, са убедени, че обезглавеното тяло на войводата Георги Бенковски е погребано не в Тетевенско, а в тяхното село.

Стойко Банчев сочи и мястото - двора на местната църква "Свети Всях Светих". Местните хора не искат много - искат истината да излезе наяве, за да може поне един от големите национални герои да има известен гроб. Призовават компетентните органи да обърнат внимание на тяхната легенда и да направят нужното проучване. Надяват се да успеят, макар че Николай Хайтов не успя да докаже къде е гробът на Левски. А и гробът на Христо Ботев е незнаен. Може пък поне пред костите на Бенковски да има къде да се кланяме. За сега се разчита на съдействието на компетентните институции. За хората от Голяма Желязна съвпаденията са достатъчно много, за да се смята, че гробът на Бенковски е в двора на каменната църква в центъра на селото.

За да стигнат до интереса на историците, местните жители възнамеряват да се свържат с къщата музей на Бенковски в Копривщица, за да обединят сили и да превърнат една легенда в историческа истина. Защото както каза тези дни около трети март проф. Андрей Пантев: "Не може в кръвта на нашите предци да е имало толкова достойнство, и днес то да не тече в жилите ни."
Коментари
анонименДимитър Аврамов-Рибарица 7.3.2014 г. 16:40
Не е истина ,че дядо Въльо е предал четата на Бенковски срещу голяма награда,дядо Въльо е изпълнител,а предателят е дядо Неьо от с.Брусен пасяр стадото си в Златишко -тетевенска планина.Действително от него са предадени на дядо Въльо,понеже в момента,когато наградата е пристигнала в Тетьовене,трима тетевенци с коне разсичат този предател на части и пишат с въглен на вратата на колибата му с въглен ТАКА СЕ ПАСДА НА ВСЕКИ ПРЕДАТЕЛ,а дядо Въльо яде печена риба след освобождениенто със Захари Стоянов до сегашното мостче.Че моста е нов е извикал на войводата Захари и до като Бенковски му заповяда турците дават залп и убиват войводата.По това време дядо ми Аврам е бил 7 годишен и е слушал разказите на съседите му.Благодаря.