При активен спорт коронавирусът влиза по-надълбоко, а симптомите са по-тежки

Туристите вече влизат в Гърция само през "Кулата"

Трима лекари и медицинска сестра в Гулянци са с Covid-19

Трима отиват на съд във Варна за неспазване на задължителната карантина

И утре по Черноморието ще е горещо, следобед с дъжд и гръмотевици

Борисов: Без допълнително затягане на мерките през юли и август

Случаите на Covid-19 сред участниците в бала във Велико Търново се увеличават

Откриха модернизираната пречиствателна станция в Китен

Нормален е трафикът на ГКПП “Кулата”

180 са новите случаи на COVID-19 у нас за последните 24 часа

Почина Георги Атанасов-Джиджи, единственият професор по алпинизъм у нас

Нормализира се трафикът през граничния пункт „Кулата-Промахон"

И в неделя по Черноморието ще е горещо

Празно Черноморие с пинизите на "Балкантурист" вижда Димитър Манолов

С 6 лв. повече плащаме при пазаруване в сравнение с миналата година

Възстановиха българските имена на 215 местности във Варна

13.12.2013 г. 18:52

Турски, гръцки и арабски названия на 215 географски обекти на територията на община Варна бяха сменени с български на днешното заседание на Общинския съвет.

Списък с новите имена бе предложен от работна група съветници по време на заседание на местния парламент на морската столица, проведено в средата на май миналата година. До крайния вариант се стигна след консултации с общинската служба по земеделие, с представители на Дружеството на краеведите и използване на научна литература, обясни тогава Костадин Костадинов, основен генератор на инициативата.

За днешното решение бяха получени 28 гласа от съветниците на ГЕРБ, ДСБ, Нашият град, Атака, БАСТА. Пред репортер на nakratko.bg Костадин Костадинов отбеляза своята специална благодарност към съветниците от ПП ГЕРБ, които са подкрепили инициативата му.

 

Ето и пълният списък на преименувани обекти с общинско значение:


Землище с. Каменар

Акча ач – Ялово
Армут табия – Крушев редут
Еши тарла – Зелената нива
Кайнаците – Изворите
Кайряк – Камънака
Кама тарла – Крайна нива
Кара ач – Чернево
Караач – Брястово
Каракуш – Орлово
Карасолук – Стръмното
Каратекемлика – Трънището
Костадин йолу – Костадинов път
Костандилер – Костандовци
Куванлъка – Кошера
Кум тарла – Пясъчника
Кърчанлък – Кичевско
Кърши тарла – Насрещното
Кьор бунар – Слепия кладенец
Мезарлък – Старото гробище
Пелит тарла – Жълъдова нива
Пунар алча – Под кладенеца
Пъндъклък – Лешниково
Саракайлар – Жълт камък
Чукур тарла – Чернозема
Яйла – Поляната
Мера бою – Голямата мера

Землище с. Тополи

Арпалъка – Луково
Ачмите – Коренището
Беглик чеир – Сбора
Бостан тарла – Овчага
Гебеджански път – Белославски път
Герен чеир – Мочурище
Ибиш йолу – Иваново
Каваклък – Тополница
Какракуш тепе – Орлов хълм
Камбура – Асфалтова база
Клисе баир – Църковище
Козаджи – Козарско
Таш тарла – Каменяк
Ченгене чешма – Кривата чешма
Чукур тарла – Долна нива

Землище кв. Виница

Кокар пунар – Миризлив кладенец
Кълчикли кайнак – Къпинов извор
Коджа тепе – Големия хълм
Драгу кула – Кукерово
Парашкева алтъ – Св. Петка
Долаплъ кая – Долапа
Тепелер аркасъ – Зад хълмовете
Шидерин малкою – Шидерова стока
Чукур тарла – Долна нива
Куру тарла – Горска нива
Ямач тарла – Гранична нива
Банала чешма – Болярска чешма
Кълчикла – Къпинака
Кара таш – Черния камък
Канара юсти – Над канарата
Джевизли тарла – Орехова нива
Дере бою – Край дол
Парашкева алтаса – До св. Петка
Акчелар – Белица
Баба алино – Светеца
Аязма – Извора
Бостан тарла – Динена нива
Бостанджика – Бостана
Варна йолу – Варненски път
Дели сава – Сава
Дермен йолу – Воденичарския път
Джеферли йолу – Кичевски път
Дилбер чешма – Хубава чешма
Драгу дере – Кукерското
Кабакум – Големия пясък
Каваклар – Тополите
Казълджик пунар – Дрянов извор
Канара йолу – Скалния път
Кара али – Чернака
Кара тепе – Черни връх
Каракаш – Черновеждия
Кокодива – Градището
Кору тепе – Горски връх
Ламбур пунар – Гъстака
Лафолу – Приказките
Манастир тепе – Манастирски връх
Манда гьолджу – Биволската локва
Мантар тепе – Манатарката
Мешелик – Дъбака
Мешелика – Дъбака
Мишелика – Дъбака
Палат йолу – Дворцовия път
Папаз чаир – Попови ливади
Пелит тарла – Жълъдова нива
Саръ баир – Жълтия баир
Таушан тепе – Зайчи връх
Телки пунар – Лисичи кладенец
Тепеджиклер – Връхчетата
Узун келеме – Дългия дол
Фатрико – Дълбокото
Шидер малкою – Шидерова стока
Ясарлък – Залеза
Орта ачма – Средния корен
Баир баши – Големия баир
Малкою – Стоката
Кьор дермен – Сухата воденица
Ачма – Коренището
Ана дере – Майчин дол
Токат баши – Портата
Ян тепе – Страничния връх
Алтън тарла – Златна нива
Гермето – Преградата
Канара юстю – Под канарата
Каракаш юстю – Черново
Драгу тарла – Кукерска нива
Ямач (ямача) – Граничар
Хор тепе – Голия връх
Горен каракаш – Горно черново
Кору дере – Горски дол
Димитри чешме – Димитрова чешма
Ерек тарла – Сливова нива
Ян тарла – Странична нива
Бати пунар – Срутения кладенец
Еникьой йолу – Кумановски път
Чукура – Ниското
Фъндъклък – Лещака
Тонево тепе – Тонев връх
Драгу кола – Кукерово
Екши алма – Киселицата
Каракаш тепе – Черни връх

Землище с. Звездица

Адата – Острова
Бонджук дере – Мънистов дол
Екши алма – Киселицата
Каракольов чукур – Каракольово
Кемекчията – Кости
Олуклу тепе – Шарен връх
Палаза – Охраната
Перлекини – Блясък
Ташлъ гечит – Калдъръма
Тепето – Хълма
Улуклията – Вадата
Юртлука – Селището
Кору чешма – Горска чешма
Миликия – Имението


Землище с. Константиново

Белия ямач – Белия скат
Бигич – Вира
Боаза – Прохода
Бонджук дере – Мънистов дол
Герена – Мочура
Далън чешма – Потъналата чешма
Есек борун – Високия нос
Ешек тарла – Магарешка нива
Ешекчия – Старо село
Исек борун – Високия нос
Иски бостан – Старата градина
Кабата – Стара нива
Караманачмасъ – Биволари
Каратепе – Врани връх
Картала – Орлов връх
Кокар пунар – Миризлив кладенец
Колузлука – Усоето
Кулактърла – Кулашко
Кьомен дере – Могила
Мениджитърла – Мъжка нива
Миликия – Имението
Мимикия – Имението
Озмина – Къпалото
С/у юрдере – Биволски дол
Снапонар – Ясен кладенец
Снапунар – Ясен кладенец
Срещу бонджук дере – Срещу мънистовия дол
Срещу юрдере – Срещу биволския дол
Съзлъкола – Тръстиков дол
Табите – Редута
Чеира – Ливадата
Юр дере – Биволски дол
Язалджика – Надписа
Кокар понар – Миризлив кладенец
Гюргенджата – Габъра
Баладжалъка – Хармана

Землище кв. Галата

Герген чешме – Габрова чешма
Каин гечик – Бабин проход
Карач борун – Брястов нос
Кокарджа – Боище
Кору кокарджа – Горско боище
Манол чешме – Манолова чешма
Мимишона – Приселско
Орта борун – Средния нос
Патрабана – Стражата
Сакама дере – Пясъчния дол
Таушанлията – Зайково
Тепе тарла – Високата нива
Токат янъ – Вратника
Чиган – Тъпана
Чок бунар – Големия кладенец
Паша дере – Царски залив
Ески балар – Старите лозя
Ада бахча – Еленско

Землище кв. Аспарухово

Малкия джанавар – Малко Шкорпилово
Мара сарта – Пещера
Араб табия – Редута
Кючук караач – Брестак
Джанавара – Шкорпилово
Туфла кула – Тухлената кула

Землище кв. Владиславово

Атанас тарла – Атанасова нива
Боклук тарла – Нивата
Герен чаир – Мочурище
Джанаварски път – Шкорпиловски път
Дюсчелии – Равни връх
Кайряк – Синора
Кьор бунар – Сух кладенец
Кюклюк – Кореняка
Мешели тепе – Дъбов връх
Узун давлам – Кошарите
Яйла баши – Равна поляна
Балъм дере – Дъбов дол
Байряка – Знамето
Землище кв. Изгрев

Кокарджа – Гледка
Франга дере – Каменарски дол

Имена на селищни образувания

Ментеше – Сборяново
Акчелар – Белица
Балъм дере – Дъбов дол
Ваялар – Връбница
 

Коментари
За Кестричкия патриотар 21.12.2013 г. 9:38
Познай това от къде е и за какви 20 села м/у Варна и Кюстенджа иде реч: "Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската,Търновската,Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската,Самоковската,Велешката, Варненската епархия (без града Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, на които жителите не са българи), ..." Това, че имате комплекси, че сте си "дали"/предали езика, вече си е предателство към родовата памет на прадедите... Те нищо не са дали, защото никой не им е искал "езиците", а важна е била религията...
Към Бабиното от Кестрич/Кастрици 21.12.2013 г. 9:26
Доколкото ми е ясно повечето хора тук са запознати само със съвременното положение на нещата и то САМО в България. Затова да се върнем абстрактно 100 години назад. Най-малкото възникват следните въпроси:

1. Защо гагаузите не ги/се наричат българи или турци, а гагаузи?
2. А тезата за аналогията с турцизиране, румънизиране, сърбизиране, погърчване на групи с българско самосъзнание е точно толкова неуместна, колкото и за релефа. Там става дума за смяна на българско самосъзнание със самосъзнанието на вече съществуващи етноси - турци, румънци, сърби, гърци. Със кой етнос се идентифицират тогава българите попаднали в гагаузка среда? Ами с гагаузкия! Има такива единични случай, които потвъждават правилото. Съответно се среща и обратното.
3. Защо майчиният им език е гагаузки, а не български? Насила, или доброволно са го приели за роден език? Как и къде са го научили?
4. Защо майчиният език на българите - мюсюлмани е български, въпреки, че доста от тях твърдят категорично, че са турци?
5. Защо езиково турцизираните арменци и прочие, продължават да ги/се зоват арменци? Най много с добавка "турски" арменци.
6. Защо езиково турцизираните арменци са предимно градско население, а гагаузите живеят в предимно в села и то доста ИЗОЛИРАНО?
7. Защо според принадлежността към гръцка или българска епархия до края на 19 век съотвено се "гърцизират" или "българизират", дори по времето на Османското управление? Това е и тогавашното деление на "гръцки" и "български" гагаузи. Съответно в големите градове направо си стават гърци(Варна) или българи(Шумен, Добрич, Силистра).
8. Защо всички "отървали" се от "турското обкръжение" не се връщат към българския, а само тези попаднали в български училища и/или плътна езикова среда?
9. Защо според лингвистите гагаузкия се различава от турските карамански, османски и разпада им е (разграничаването) им не може да се отнесе по-късно от 1450 година?
Батовски гагауз 21.12.2013 г. 9:16
Да не забравите да "оправите" Албена! Все пак етимологията идва от албениз, ал бана, ал бени!!! Красотка звъчи много по-славянски и ще е актуално сред туристите... Но и Хубавица става.
анонимен 19.12.2013 г. 20:10
браво Бългати така се прави.
Барон 19.12.2013 г. 11:17
Патриотизма е уважавано качество. Той трябва да се основава на историческата истина.Трябва да се прегледа още веднъж предложението, защото в него има недомислия. Има имена които са утвърдени в международния туризъм- Кабакум, Паша дере. Не много разумно да се сменят тепърва. От друга страна се предлага да останат турцизми които не правят впечатление на автора на предложения списък защото се смятат за български като "чешма", "харман" но са с турски произход.
Така на времето е сменено името на Виница защото са смятали че Кестрич е турцизъм, а в същност произхожда от древната крепост Кастрици в района на Евксиноград, което на български би било Гостоприемния град. И него ли ще променим?
Kagan 16.12.2013 г. 19:42
Kolko sa prosti i vulgarni nyakoi bulgari. bravo na tezi vlasti koito sa izmislili tova deystvie.Znache veche v bulgaria vsekichite ikonomicheski i socialni problemi i krizi sa resheni,i vsi4ko e rozavo v taya durjava ,i sega e dashul red za smenyavane na imena.
tezi bulgari s tozi prost i nelogichen akul vinagi shte za v mizeria bezrabotica i gladnost. zaslujavat jalkoto i dolnoto si polojenie.
Гагауз 16.12.2013 г. 12:41
Ало, лъже гагаузката, айде да си затваряш анадолската уста и да не дрънкаш лъжи. Аз живея във Виница и целият ми род е от Виница, ела на нас да ни кажеш, че сме малцинство и не сме българи. Отрепко, ние гагаузите сме насила езиково потурчени българи, езика сме си дали, но вярата не. Никакво малцинство не сме, ясно ли ти е, отрепко? Българи сме, и то най-старото местно българско население. А имената беше крайно време да ги сменят. Никой вече не ги разбира, дори не ги знаем къде са. От тези в списъка само съм чувал около 10, другите са ми напълно непознати, а съм роден и израснал в селото, пардон, квартала. Така че, всякакви лъже-гагаузи и прикрити анадаолски отрепки, да не приказват от наше име, щото ако дойдат във Виница и ги надрънкат такива не гарантираме за тях.
GAGAUZ 16.12.2013 г. 9:36
Днес с известно закъснение прочетох новината за заличаването на гагаузките имена в различни местности край Варна. Както вероятно отдавна знаете, аз съм гагаузка. От едно малко място край Варна. Половинка съм всъщност, “разводнена” представителка на едно малко и изчезващо малцинство, което дори не пази особено грижливо някакво особено културно или етническо наследство, тъй като е твърде добре интегрирано, почти претопено, в повечето случаи успешно, а не гетоизирано. Моят пример, образование, САЩ, кариера, са ви известни. Гагаузкия ми произход никога не е представлявал спънка за мечтите на семейството ми и амбициите.

През последните 20 години се сблъсках с повече опити за етнически обиди, отколкото в първите 20. На няколко пъти злобни същества се опитваха да ме коментират като някакво малцинство, чудейки се дали съм туркиня, помакиня или нещо друго, а сякаш това има значение.

В конкретния случай сега, във Варна преименоват и заличават миналото ми, наследството ми от дядо ми Желез /гагауз/, баба ми Султана /гагаузка/, лели Дешпина, Кирияки /винаги много са ме усъмнявали тези гагаузко-гръцки имена/. И прочие. И до ден-днешен аз лично имам ниви в местности като Кум Тарлъ, Дилбер Чешма, Аязмото и пр., които са останали от тях и които по сантиментални причини държа. За които също така периодически съм брутално атакувана от представители-прекупвачи на земя, – според мен, за брутални групировки, които се опитват да вземат последните остатъци от нивите на баба ми на цените на балатум.

Ако случайно се питате – как се чувствам да знам, че миналото на родата ми ще бъде преименовано, заличено, изтрито? Зле се чувстам. Като в Оруел. Като изчезне от нотариалните актове и книгите, в известен смисъл, миналото наистина ще престане да съществува. И в това е престъплението на настоящето.

Виолета Станичич
анонимен 15.12.2013 г. 19:08
Дедо Гьорче, тикво проста. Кого къде пращаш, бе тъпанарин. Проклето копеле, тогава ти, който се пишеш за българин, макар че ме съмнява-питай баба си, трябва да си заминеш в Сибирските степи или Кабардино-Болкария. Разбра се, че във Варненската община просто си нямат работа и получават заплати от нашия гръб.
анонимен 15.12.2013 г. 18:25
Криво разбран национализъм, може би трупане на дивиденти или просто,отчитане на дейност! Баща ми,лека му пръст,имаше една,малко грозна,но много вярна приказка-"Всичка Мара втасала,сал задника си не вчесала!"При толкова проблеми опряхме до имената!Нали знаете,че" Аладжа манастир",както е точния превод!,никой в света не го нарича "Шарения манастир"
Дедо Гьорче 15.12.2013 г. 13:21
Браво!На фона на цялата помия, която ни залива ежечастно по новините.....нещо наистина радостно!
За коментиращите "турци" тук-духайте го, помяри!Като не ви харесва прав ви път.Или ставате пълноценни граждани на България или да ви няма.
Тук е България!
анонимен 15.12.2013 г. 9:53
Поздравления! Всички общини трябва да последват това начинание.
анонимен 15.12.2013 г. 0:17
Особено малоумно решение, породено от патриотарство, а не от родолюбие! И то не защото новите имена са лоши, напротив, звучат добре. Но старите са част от наследството ни и именно затова трябва да ги пазим.

Петстотин години Османската империя е властвала по тези земи, това е факт, който не трябва да забравяме, защото онзи, който забравя историята си е обречен да я повтаря. Независимо, че тук е била друга държава, ние не сме се загубили и претопили сред чуждия етнос и вяра, и за това аз съм горд от предците си.

Онзи войник, който се срамува от белезите от битките, които е преживял, не е мъж, а е ...да не казвам какво. Затова да сме зрели и достойни за историята си, а не да я пренаписваме като "македонците". Мисля, че ако Левски беше жив, пръв би заплюл Варненският общински съвет.
bissy_d 14.12.2013 г. 23:56
Най-после да 4уем нещо полезно, повдигащо само4увствието ни. Поздравления!! Има още много месности в селищата на Варненска област с турски имена, нека делото продължи
реджеп картал 14.12.2013 г. 22:43
След смяната на имената ,надява се най-накрая и да поумнеете
илия попов 14.12.2013 г. 21:56
Ейииии! Браво! Поздравявам ви! Бях се отчаял, но явно все още се е запазила и някоя друга искрица родолюбие! Продължавайте все така! С вас сме!!!!!
анонимен 14.12.2013 г. 20:32
Смяната точно на тези имена, няма да обърка никого и постепенно младите ще ги възприемат много по-бързо. По кадастралните планове и скиците, които се дават тези имена никъде не се пишат.Земеделските земи, където най-много се употребяват тези имена на местности, които за голямо болшинство от хората не са известни отдавна се върнаха. Пък сега навлиза навсякъде кадастралната карта и всеки имот си има идентификатор.Селищните образования на които са сменени имената са няколко и те са запомнящи се, защото и в документите за собственост напр. се среща Акчелар, Акчилар, Ак чилар и т.н., както и Ваялар, Валаяр и др., защото думите не са български и не се знае как се произнасят. Лично аз одобрявам смяната. Надявам се вече, да не ни питат като се спомене местност - това в Делиормана ли е или в Турция
анонимен 14.12.2013 г. 20:05
prosto porednoto bezumiew na nqkakwimaloumnici
анонимен 14.12.2013 г. 18:28
Предлагам следващия ход и начинание на Костадинов е да започне преиздаване и подмяна на актовете за раждане на варненци с турски фамилии!!! Смеем се и упрекваме Македония за това че подменя история, а това допускаме и ние тук !!!
ОБЩИНАРИТЕЕЕ...ЗАСРАМЕТЕ СЕ !!!!
анонимен 14.12.2013 г. 18:27
Предлагам следващия ход и начинание на Костадинов е да започне преиздаване и подмяна на актовете за раждане на варненци с турски фамилии!!! Смеем се и упрекваме Македония за това че подменя история, а това допускаме и ние тук !!! ОБЩИНАРИТЕЕЕ,ЗАСРАМЕТЕ СЕ !!!!
анонимен 14.12.2013 г. 17:44
Галя,вземи се образовай какво е значението на "бей" и тогава коментирай
анонимен 14.12.2013 г. 14:42
Ало, Григоров, кое име от всичките 215 е "изначално българско"? Боклук тарлъ, Кокарджа, Ташлъ гечит или някое друго подобно? Малоумник!
Галя 14.12.2013 г. 13:35
„И как са възстановили (според заглавието) нещо, което го е нямало?“- как да е нямало бе?!? Напротив, след 1976 ?м сложиха пак турските и гръцките имена, защото някога си се казвали тъка и ги „колониазираха“пак(оптически)! До тогава си имаше български имена. Даже всички заливи по черноморието се имаха български имена! А сега какво?!?-само ....бей чуваш. Да не сме в Турция?!? Защо на селищата южно отвъд границата, които някога са били български, не носят сега български имена?
анонимен 14.12.2013 г. 13:25
дедовия ли търсиш отвъд Босфора
анонимен 14.12.2013 г. 11:51
Много разбирачи и защитници, бре! Май турското посолство се отърси от изненадата и се аквитира:) Имената били познати, друг път. Ако някой ми посочи на картата Манда гьолджу или Кълчикли кайнак, печели поздравления:) И още нещо, специално за разбирачите - във Варна няма официално наименование Гръцка махала, така че няма какво да му се сменя. Както няма и Партиен дом, Валентина, ресторант България, Севастопол и т. н. Хората обаче ги знаят и употребяват по навик. За имената на нивите и горските местности, защото само такива са сменени, няма кой друг, освен някой от общинската служба по земеделие и гори, след 2 дни да си спомня.
анонимен 14.12.2013 г. 10:54
Вярно е, че повечето имена са останали от турско, но и вече са придобили гражданственост и надали едно административно преименуване ще наложи новите имена, поне не скоро. А и навика на всички управляващи да започва историята от тях не е от вчера. Държавите които оставят това което се е наложило във времето преди тях, затова са и уважавани. Справка: името на река Потомак на която е разположен Вашингтон е индианско...
анонимен 14.12.2013 г. 9:56
И как са възстановили (според заглавието) нещо, което го е нямало?
КаХа 14.12.2013 г. 9:55
Нещо не разбрах Гръцката махала във Варна кое българско име са и... възстановили? Пък като си говорим за въсттановяване на исконно бълтарски имена да не забравяме, че пристанище Варна е било офшорен филиал на пристанище Фанагория и Константин Погонат е платил входна такса да стовари войските за сраженията при Онгъла.
Григоров 14.12.2013 г. 8:58
Сгреши ли сте!Решението е примитивно, заличавате паметта и не знаете, че тези автетични имена са отдавна и изначално български. Мгого жалко.
анонимен 14.12.2013 г. 8:58
Хеми ВАРНАЛИУС мизерник, не пиши с големи букви. Не че ти четох поста до края, не заслужаваш мрънкалник. Като не ти харесва... границите отворени, към космоса също ..
анонимен 14.12.2013 г. 7:44
Хеми ти за Гугъл не бери грижа. Те ще си оправят картите. Браво за решението!
Хеми ВАРНАЛИУС 13.12.2013 г. 23:13
КАКВА Е ТАЗИ А-ЛА-КИМИОНГТЕОРГИЕВСКАЯ ПОЛИТИКА!?! ВСЕИЗВЕСТНО Е КОГА ПРОМЕНЯ ИМЕНАТА НА СЕЛИЩАТА В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ - КОГАТО ХИТЛЕР ВЕЧЕ СЕ Е ОКОПАЛ НА ВЛАСТ. ВСИЧКАТА ВАРНА-ГРАД ОПРАВИХТЕ - С ИМЕНАТА СЕ ЗАЯДОХТЕ. ДО ТУК ВИ Е ВСИЧКИЯ ПАТРИОТИЗЪМ - НИЩО ПОВЕЧЕ НЕ БИХТЕ МОГЛИ ДА СПРЕТНЕТЕ. АМИ СЕГА - СИНКОВЦИ - КАК ЩЕ ПЛАТИТЕ НА ГУУГЪЛА - ДА ИЗМЕНИ СВЕТОВНИТЕ ИНТЕРНЕТ НАСТРОЙКИ!?! НАЯСНО ЛИ СТЕ ЧЕ ВАРНА-ГРАД - ТУК-ТАМ - ВСЕ ОЩЕ ФИГУРИРА КАТО "СТАЛИН" !?! ТОВА Е ЗЛЕ РАЗБРАН ПРИМИТИВНО-ВРЕДОНОСЕН ПАТРИОТИЗЪМ - ПАТРИОТИЗЪМ ЗАТРИВАШ ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАСЛОЯВАНИЯ - КОИТО ВСЯКАК СА БИЛИ ПОЛЕЗНИ - ВЪПРЕКИ ТЯХ ВСЕ ОЩЕ НИ ИМА. НЕ Е ТОВА ИНДИКАТОР ЪТ НА БЪЛГАРЩИНАТА - СЪВСЕМ НЕ. ОСТАВА ДА ЧАКАМЕ ВЕРБАЛНИ НОТИФИКАЦИИ ОТ СЪСЕДНИТЕ ГРАНИЧЕЩИ С БЪЛГАРИЯ СТРАНИ.
Добромир 13.12.2013 г. 22:54
Браво и от мен. Много географски названия в цялата страна трябва да си получат обратно имената, дадени им от българското население. Не мисля, че когато отида някъде в страната си, трябва да имам чувството, че се намирам на "ол-инклузив" отвъд Босфора
анонимен 13.12.2013 г. 21:18
Браво!
анонимен 13.12.2013 г. 20:41
Ще ме бият националистите, ама от тия има няколко, които звучат по-на турски.