Министерският съвет одобри проект на Закон за обществения транспорт, който цели да подреди „на едно място“ правилата за планиране, управление, възлагане, финансиране, дигитализация и контрол на услугата в България. По официалната информация законопроектът е сред ключовите реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост и е посочен като важно условие за предстоящото четвърто плащане по Плана.
Какво се променя – пътникът „в центъра“, железницата като гръбнак
В основата на проекта е идеята за единна национална система, която да гарантира свързаност, достъпност и предвидимост на обществения транспорт, включително за населени места с риск от транспортна изолация.
Предвижда се ясна йерархия в планирането: разписанията на влаковете да са „скелетът“, върху който да се подреждат останалите връзки, така че прекачванията да са организирани с минимално време за престой.
Национална транспортна схема и „Национална точка за достъп“
Законопроектът въвежда Национална транспортна схема, която да координира разписанията на железопътен, автобусен, въздушен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища/морски каботаж.
Планирането и управлението трябва да се подпомагат от национални информационни системи, сред които:
- Национална точка за достъп – платформа за маршрутизация и планиране на пътувания (вкл. в реално време);
- Интелигентна система за управление на обществения транспорт – включва транспортен модел, система за единен превозен документ и клиринг за приходите.
Единен билет (Single Ticket) и клиринг между превозвачите
Една от най-видимите за пътниците промени е Националната система за единен превозен документ (Single Ticket) – възможност да се купи „един билет“ за комбинирано пътуване с повече от един вид транспорт в рамките на една трансакция, като се запазва и опцията за физически носител.
В публичните обяснения по темата заместник министър-председателят и министър на транспорта Гроздан Караджов посочва, че целта е удобство и предвидимост, включително за хората извън големите градове: „минимум три курса дневно – сутрин, обед и вечер“.
Превоз „по заявка“ за места без редовни линии
Проектът предвижда и превоз на пътници по заявка като инструмент в общинските транспортни схеми – най-вече за населени места без обществен транспорт, така че да има връзка с общински център или най-близката транспортна „точка“.
Контрол, качество и „бонус–малус“
Заложени са ключови показатели за ефективност и механизъм „бонус–малус“, който да влияе върху финансовите параметри по договорите и да обвързва възнаграждението с качеството на услугата. В официалната информация е записано и гарантиране на минимален размер на „разумната печалба“ от 5%.
От Министерството на транспорта и съобщенията акцентират, че данните от интелигентната система трябва да ограничат субективния фактор и да направят оценяването по-обективно.
Общините: подкрепа за реформата, но и предупреждения
Националното сдружение на общините в Република България съобщи, че е изпратило обобщено становище с проблеми и предложения – сред тях риск от неравнопоставеност между видовете транспорт, потенциално натоварване на малките общини чрез съфинансиране и „противоречия в прилагането на системата бонус–малус“.
Паралелно решение: 12-годишни договори за пътническите влакове
На същото заседание правителството одобри и сключването на 12-годишни договори за пътнически жп превози, които трябва да влязат в сила от 13 декември 2026 г. За западния регион е класиран БДЖ - Пътнически превози, а за северния и южния – Ивкони Експрес.
Какво следва
Важно уточнение е, че става дума за проект на закон, който предстои да мине през парламентарна процедура и е възможно да бъде редактиран между четенията. По публикуваната от транспортното министерство документация е предвиден и отлагателен срок от 36 месеца за влизане в сила, за да се изгради нужната инфраструктура и информационните системи.