Днес се навършват 39 години от унищожителното земетресение в Стражица. Трусът с магнитут от 5,7 по скалата на Рихтер взема три жертви. 80 на сто от къщите са сринати. За стражичани времето се дели на преди и след 7 декември 1986 година. На места щетите са видими и днес, а спомените не са избледнели.
В Стражица хората не могат да забравят оня топъл декемврийски следобед преди 39 години, когато в 16 часа и 17 минути животът им се преобръща завинаги.
"Това е един катаклизъм в историята на Стражица. Историята на Стражица се дели на две – преди и след земетресението“.
Като безмълвен паметник на разрухата от труса стърчи художествената галерия в центъра на Стражица. Когато е открита през 1977 година, е била първата селска галерия в България и петата по големина на Балканския полуостров с революционния за онова време прозрачен покрив и с повече от 900 творби на българските класици и световни автори.
На 10 метра от разрухата живее 74-годишната Наталия. Земетресението завинаги променя и Величка Топалова, която е била на висока ръководна позиция в тогавашната управа:
"Ние го помним и няма да го забравим никога това земетресение. Беше страшно. Много плашещо, земята под краката ни не беше сигурна, люлееше се на вълни. Целият град беше в прах. Няма как да го забравиш, но времето лекува. Живеехме в Кесарево две години. В началото живеехме на фургони, после се преместихме на по-сигурно в Лясковец. Върнахме се в Стражица. Държавата се погрижи. Бяхме обезщетени и се започна едно редово строителство“, споделиха пред БНР двете жени.
Мрачни спомени от разрушителното земетресение имат и тогавашните деца, които днес имат свои деца. За случилото се преди 39 години пред БНР разказва Стела Соколова:
"Бащината ми къща не беше толкова пострадала, според новия план на града парцелът, където беше нашата къща, сега е улица. Бяхме отчуждени и получихме нова къща в комплексно строителство. Хората имаха право от определени модели къщи да си избират и ги построяваха. Живеехме във фургон, после, докато бъде възстановено училището, учихме в село Джулюница и нашите наеха за няколко месеца квартира там. После се върнахме и ни настаниха в набързо построени панелни жилища, едно кварталче „Детелини“, което се намира до околовръстното на Стражица".
Земетресението на 7 декември 1986 година срива напълно бащината къща на писателя Ангел Каралийчев. Там днес е зелена площ в центъра на Стражица до бившата сграда на тогавашния АПК. На зданието е монтиран мемориален знак - часовник, замръзнал на 16 часа и 17 минути. В небитието остава и идеята да бъде направен Дом на приказките.
Държавата възстановява града, но има и нарушения, разказва Силвия Атанасова, която тази пролет написа дипломна работа за стражишкото земетресение като част от обучението си във Великотърновския университет:
"По това време е комунистическият режим. Държавата полага всички усилия и пренасочва всички средства в помощ на града. Има и много нарушения при разпределяне на хуманитарните помощи - хранителни продукти, лекарства, дрехи, обувки, всичко. Някои са получили повече, други – по-малко, а трети не са получили нищо, за съжаление. Не съм открила кражба на пари за възстановяването на града. Парите са превеждани по фонд за пострадалите от земетресението градове – Стражица, Попово и региона. Щетите от земетресението за Стражица са възлизали на 5 милиона лева, по тогавашния курс“, разказа пред БНР Атанасова.
град Стражица
СНИМКА: Здравка Маслянкова
Според местните хора, с държавните пари е можело да бъдат построени три Стражици, но голяма част от парите тогава са потънали:
"Крадяхме от парите на народа. Направиха си по две-три къщи. После дойде големият земетръс – от нещастието на хората да изградят собственото си щастие".
"Тогавашната тоталитарна система не позволи на работещите в заводите да се изселят, не им даваха трудовите книжки. Заселиха се много хора, които не са родом от Стражица, получиха кредити да си изградят жилища и да се заселят“, разказаха пред БНР стражичани.
Виновни и осъдени няма. Няма ги и художествената галерия, и градското читалище. Опитваме се да ги възстановим, казва кметът на Стражица Йордан Цонев:
"Художествената галерия – вече имаме готов технически проект, очакваме оценката за съответствие, за да издадем разрешение за строеж. Надяваме се поетапно да намерим ресурс за финансиране. Другият проблем е, че нямаме читалище, помещава се в летния театър. Имаме едно временно кино. Подготвяме терен за проектиране на сграда за класическо читалище и се надявам за напред в годините да го построим читалището".
Имат ли сили държавата и хората отново да се справят с такова бедствие:
"Оставаме на пътя, ако стане това нещо. Дано да не става. Казаха, че къщите ни са укрепени. Не вярвам да сме подготвени за земетресение. Невъзможно е, тогава държавата и хората даваха. Не зная дали държавата ще помогне, но народът може да издържи".