Разминаването между възнагражденията в публичния и частния сектор се задълбочава и вече се превръща в политически риск – не само за бюджета, но и за потенциала за растеж. Това предупредиха в национален ефир зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева, старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов и финансистът Пламен Иванов.
Когато държавата плаща повече от бизнеса
По думите на Мария Минчева основният проблем е, че именно частният, а не публичният сектор създава приходите, с които се финансират всички бюджетни разходи – включително и по-високите заплати в администрацията. Въпреки това възнагражденията в държавния сектор растат по-бързо от тези в реалната икономика.
Тя припомня, че автоматичното обвързване първо на минималната работна заплата, а след това и на голяма част от заплатите в бюджетната сфера със средната работна заплата води до верижно нарастване на всички доходи „по формула“, без винаги да има покритие в производителността.
Данните на НСИ потвърждават тази тенденция: в последните години средните годишни възнаграждения в обществения сектор нарастват с около 1–2 процентни пункта по-бързо от тези в частния. През 2023 г. ръстът в държавния сектор е почти 15%, при малко над 13% в бизнеса, а предварителните данни за 2024 г. показват сходна динамика.
Къде администрацията е единственият голям работодател
Икономистът от ИПИ Адриан Николов обръща внимание, че проблемът не е еднакъв навсякъде: „На национално ниво още може да говорим за относителен баланс, но в малките общини дисбалансите са огромни.“ В редица най-бързо обезлюдяващи райони публичният сектор осигурява 70–80% от работните места, а заплатите в администрацията и бюджетните институции са чувствително по-високи от тези в малкото останали частни фирми.
Анализ на Economic.bg показва, че в общини като Трекляно и Бойница делът на наетите в публичния сектор достига съответно 89 и 93 процента – на практика частен пазар на труда почти липсва.
Според Николов това означава, че „най-добрите специалисти логично ще изберат държавна заплата“, а частният сектор ще остане с хора, които по-трудно се реализират. В дългосрочен план това отблъсква инвеститори и затваря перспективи за нови производства и работни места.
Ножицата при доходите – осем към едно
В студиото икономистът подчертава и друг тревожен показател: в частния сектор разликата между най-ниските и най-високите доходи достига осем пъти, докато в много други европейски страни подобната „ножица“ е около 4–5 пъти.
На фона на това средната заплата у нас продължава да е най-ниската в ЕС, въпреки че нараства по-бързо от средното за Съюза. Според Евростат за 2023 г. годишното възнаграждение на пълен работен ден в България е около 13 500 евро, при близо 38 000 евро средно за ЕС.
Последните данни на НСИ за третото тримесечие на 2025 г. показват средна месечна заплата от 2549 лева, като в София тя доближава 3500 лева, а в 12 области остава под 2000 лева. Така разликите между столицата и по-бедните региони се запазват, въпреки бързия общ ръст на доходите.
„Бюджет на послушния избирател“ и бонуси без резултат
Финансистът Пламен Иванов свързва заплатната политика с целия пакет около проектобюджета за 2026 г. Според него това е „бюджет на послушния избирател“, при който публичните средства се насочват към групи, от които властта очаква политическа подкрепа, а дефицитът за догодина ще е „огромен“.
Иванов критикува и бонусите в части от администрацията – например в Българската агенция за инвестиции, където, по негови думи, са изплатени „сериозни допълнителни възнаграждения“ на фона на отсъстващи нови чужди инвестиции и спад на износа с близо 5%. Според него това е „кощунство“ спрямо данъкоплатците и бизнеса.
Подобна критика отправят и работодателските организации. БТА цитира председателя на АИКБ Васил Велев, според когото над 2 млн. души в реалния сектор ще обеднеят в резултат от предлагания бюджет – основно заради по-високата данъчна и осигурителна тежест при непрекъснато растящи държавни разходи.
Скритият резерв: хиляди празни щатове
Освен за нивата на възнагражденията бизнесът говори и за числеността на администрацията. Мария Минчева напомни, че БСК от години настоява незаетите щатни бройки да бъдат орязани – по нейни думи над 5000 бройки „стоят на книга и се бюджетират, а оттам се раздават бонуси“.
Паралелно с това депутати от управляващото мнозинство вече предлагат още по-мащабни съкращения – например 10 500 незаети щата, което според изчисленията им може да спести стотици милиони левове годишно от разходи за персонал.
Контрааргументът: най-бедните в ЕС и директивата за „адекватна заплата“
Правителството и синдикатите обаче припомнят, че България тръгва от много ниска база. Целта на обвързването на минималната работна заплата с част от средната и на по-бързото увеличение на доходите в бюджетната сфера е да се наваксат години на изоставане спрямо останалите държави в ЕС.
Европейската директива за „адекватни минимални заплати“ препоръчва минималното възнаграждение да се ориентира към 50% от средната и 60% от медианната заплата, а синдикатите редовно напомнят, че България все още не покрива тези прагове.
Оттук идва и големият политически спор: дали автоматичните формули за заплатите и двуцифрените увеличения в публичния сектор са необходима крачка към „нормални“ европейски доходи, или рисков ускорител на дефицита, който задушава частния бизнес и блокира бъдещи инвестиции.
Баланс между справедливост и конкурентоспособност
Днешният дебат показва две несъвместими на пръв поглед истини. От една страна, заплатите у нас наистина са догонващи и милиони работещи очакват държавата да не отстъпва в обещанията за по-добър стандарт. От друга – когато държавата трайно стане най-големият и най-добре платен работодател, рискува да изсмуче кадрите от бизнеса и да превърне цели региони в „административни анклави“, от които новите инвеститори бягат.
Дали „бюджетът на послушния избирател“ ще се превърне в бюджет на неизпълнените обещания – това вече зависи от политическата воля за непопулярни решения: реформа на бонусите, съкращаване на празни щатове и обвързване на заплатите не само със средната статистика, а и с реална производителност.