Текущи ремонти и рехабилитация на пътища, тротоари и елементи от градската среда вървят тези дни навсякъде във Варна. Особен фокус са централните части на града, около Севастопол, Икономическия университет, улиците зад „Свети Никола“ и пешеходните алеи, водещи до входа на Морската градина и до площад „Независимост“.
Макар и да сме силно ограничени от липсата на бюджет и отказа на Съвета да гласува бригадите за бързи ремонти в продължение на повече от година, начин е намерен. Работа се върши. Напук на #нежелателите.
Не това е основното обаче. С това ние просто изпълняваме задълженията си.
Ключовото е, че тази вълна е една от последните в настоящия рамков договор за текущи ремонти и поддръжка (ТРП). Той изтича чак през юни, 2026 г., но ние ще го прекратим още в края на тази година, когато се изчерпят средствата, заложени в него.
Подписан през 2021 г., настоящият договор за улична рехабилитация включва само 2 фирми, които макар и да са с голям капацитет и възможности, работят по огромни държавни проекти в цялата страна. Един ден строят магистрала, а на следващия се очаква да ремонтират бордюр в кв. „Левски“. Не само че това е неефективно, а и е неизгодно. Нито за нас – които трябва да изчакваме фирмата да осигури нужния капацитет, нито за тях – които трябва да пренасочват бригади от големи обекти към текущи ремонти.
Затова даваме път на малките и средни фирми от Варна и областта. Надробяваме дейностите и отваряме публичния ресурс за всяка малка фирма, която има способностите и гъвкавостта да работи за градската среда на Варна.
Нека не две, а десет фирми да оправят бордюри, не две, а десет фирми да запълват дупки.
Междувременно започвам да задавам въпроса, който всички варненци се питат. Къде е бюджетът на Варна? Защо се бави? Защо да се задоволяваме само с текущи ремонти, като предстоят основни ремонти за стотици милиони?
Кой иска Варна в средата на годината да няма бюджет и какво се надява да получи насреща, за да се задейства?