На Балканите започна бойкот на големите вериги магазини. Протестът е срещу високите цени и ниския стандарт на живот в Северна Македония, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина. Следващата държава, в която гражданите се организират да не купуват нищо на 10 февруари, е Косово.
Какво се случва с цените в България и има ли нагласи за бойкот сред потребителите?
Пенсионираният варненски учител Вера Попова обясни, че няма как да байкотира големите вериги:
"Няма как да не вляза в магазин, но съм за нормализиране на тези цени, защото някои от тях са шокиращи – сиренето, кашкавала... Най-евтиното кисело мляко вече е 1.69 лв, а последният път беше с 30 стотинки по-евтино. Геврекът беше 1.40, сега е 1.90 лв. В Германия прясното мляко е 2 лева, тук е 3 лева. Маслото там е между 2.50 и 3 лева, а "краварката" тук е 8 лева. Безумие е 8 лева масло!“
В магазина открихме краве масло и за 15 лева, за сравнение във френската столица е три пъти по-евтино. С него и с някои други групи стоки у нас има системен проблем, обясни икономистът Адриан Николов. Това са мляко и млечни продукти, яйца и растителни масла. Те са непропорционални спрямо българските доходи, но дори са и над средноевропейските нива. Икономистът се надява Комисията за защита на конкуренцията да отговори на въпроса има ли бариера при вноса на тези стоки или производителите сами успяват да поддържат високи цените. Според Николов трайно високите цени могат да бъдат обяснени с несъвършенства в конкуренцията и работата на пазара в тези сегменти.
2025 година започна с плавен и устойчив тренд към нарастване на цените, отчете Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища /ДКСБТ/:
"Има 17% ръст на цената на брашното в сравнение с миналата година. При краставиците ръстът на годишна база също е 17 %, а при доматите – 5%. При маслото – 15%, при киселото мляко също 15% ръст на годишна база".
Според Иванов не е нужно да правиш бунт, а да се информираш добре. Пазарът си има своята логика, определя се чрез търсене и предлагане, а не с таван на цените:
"Всички държави, които въведоха пределни цени, не постигнаха желания ефект. Когато се намесиш в пазарния механизъм, оправяш едно, а деформираш друго", категоричен е председателят на ДКСБТ Владимир Иванов.