Пукнатини и отломки от колоните на входа на Морската градина във Варна застрашават минувачите.
Мястото е оградено с ленти, съобщава Радио Варна.
варненци и гостите на града трябва да бъдат бдителни, когато преминават в близост. до колоните.
.jpg)
До средата на XIX век, районът на днешната Морска градина е бил голо поле, извън очертанията на града.
Първообразът на градска градина за обществено ползване възникнал през пролетта на 1862 г. В началото тя представлявала зеленчукова градина на мястото, където сега е входът-колонада, а по-късно, на още 4 декара били посадени вишневи дръвчета.
Морската градина е завинаги свързана с името на Антон Новак. По молба на варненската община, през 1894 г. Карел Шкорпил поканил паркостроителя, който приел и на следващата година бил назначен за Управител на градината.
Главният вход, какъвто го познаваме днес, бил оформен през 1939 г. по проект на Георги Попов, главен архитект на града.
Предистория: След Освобождението, през 1881 г. кмета Михаил Колони поставя въпроса за създаването на градска градина и съвременен приморски парк. Активността на Михаил Колони и съидейниците му дала резултат – градината скоро достигнала 26 дка – засадени били първите 130 дръвчета, поправени били пътеките. Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак. По молба на варненската община през 1894 г. К. Шкорпил поканил във Варна паркостроителя, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. Огромна била работата по набавянето на подходящата дървесна растителност от Варненско, Лонгоза и Странджа; от Средиземноморието и Цариград. Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.
През 1908 г. градският комитет решава да се изгради Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов. За реализирането поставената цел комитетът събира доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата.