Съветите на лекарите как да оцелеем в жегите

Детето, паднало от третия етаж на блок във Враца, е в реанимация

Възстановено е движението на пътя София – Варна, в участъка пътен възел "Абланица" – село Микре

Допълнителни автобуси за Черешова задушница във Варна

Авария на главен водопровод оставя без вода до 22 часа хиляди абонати във Варна

Жена загина при тежка катастрофа край село Микре

По време на отпуск можем да търсим помощ при всеки лекар, сключил договор с НЗОК

Опасни горещини в 16 области у нас

КПКОНПИ уличи в конфликт на интереси кмета на Горна Оряховица Николай Рашков

Светият синод излъчи тримата кандидати за патриарх

Още един митрополит иска да бъде изключен от списъка с възможните кандидати за патриарх

6-годишно дете падна от третия етаж на блок във Враца

Момиче беше блъснато от кола на пешеходна пътека в Сандански

Изкривени от жегата релси едва не обърнаха влака София-Видин

Код „горещо”: Предупреждение за опасно време в четвъртък

Украйна във фокуса на Парламентарната асамблея на НАТО в София

27.5.2024 г. 08:50

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пристигна в София за последния ден от пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Два дни 400 парламентаристи от 32 държави членки на НАТО и от 25 страни партньори и парламентарни организации обсъждаха позиции, които ще бъдат представени за одобрение и на срещата на върха във Вашингтон пред юли. Украйна е сред основните акценти във всички заседания на комисиите.

Част от препоръките в докладите на Комитета по отбрана към Парламентарната асамблея със сигурност ще влязат и във финалните решения на срещата на върха на НАТО в САЩ през юли. Рик Ларсън – американски конгресмен и докладчик към парламентарната асамблея на НАТО по войната и съюзническата подкрепа за Украйна заяви, че към момента финансовият принос за Украйна е за общо над 200 милиарда долара. Но, както посочва докладът, Украйна има стратегически и тежки предизвикателства от гледна точка на боеприпаси и човешка сила. И макар основната тежест да е за украинците, страните членки могат да отговорят на нуждите. Рик Ларсън цитира статистика, че Украйна се нуждае от 12 000 танка, 3 милиона артилерийски снаряди и това трябва да се направи от съюзниците на НАТО. Рик Ларсън директно обяви, че процесът е бавен, а времето да се действа е сега.

"Трябва да се предоставят модерни боеприпаси, бойни танкове за пехотата, леки оръжия, куршуми, оборудване за разминиране. Заедно с няколко други членове от делегацията на асамблеята на НАТО се застъпихме пред американския министър на отбраната с писмо, в което подкрепяме използването на предоставените от САЩ оръжия на Украйна на руска територия. При определени условия. Това е пряко свързано с неспособността на Украйна да отговори за неотдавнашната руска така над Харков. Съюзниците трябва да продължат да гарантират и разширяват тренировъчните програми за Украинската армия. Ключова остава програмата за обучение на пилоти на Ф-16. Всички трябва да допринесат за новосъздадения съвместен център за обучение и анализ в Полша, за да помогнат за запълването на празнините в учебните програми на украинските пилоти. Трето - съюзници трябва да стимулират местната отбранителната промишлена продукция. За да е сигурно, че Украйна посреща нуждите. И а и за да се сигурно, че и страните членки попълват своите запаси. Съюзниците трябва да осигурят многогодишни договори с отбранителната индустрия като знак за постоянната си ангажираност. На срещата във Вашингтон съюзниците трябва да подкрепят засилената роля на НАТО в координирането на помощта за сигурност и обучение за Украйна. Нужна е подкрепа за многогодишна финансова рамка за подкрепата. Съюзниците трябва да засилят и двустранните си разговори с Украйна за финансовата подкрепа на армията."

Йехор Черниев от украинската парламентарна делегация отбеляза, че въпреки усилията за напредък на Русия в украинските територии, армията на Украйна се реформира за членство в НАТО. По време на срещата в София на парламентите от НАТО Черниев настоя и онова, за което генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обясни в интервю - страните, които дават оръжие на Украйна да ? позволят да го използва, за да атакува цели на руска територия.

"Ние се нуждаем от подкрепата на вашите държави. Всеки ден ни бомбардират с високоточни ракети, с дронове. В района на Харков знаехме къде и кога Русия натрупа военната си мощ близо до нашите граници. Но не можехме да ги ударим, защото не ни беше разрешено. А руските системи в същото време удрят на наша територия. Не искаме да удряме Москва или Кремъл, а само легитимните военни цели. Искаме само да демилитаризираме районите до нашите граници. Украйна успя да увеличи своето производство на снаряди. Но нямаме финансови средства, за да го правим. Изразходвахме ги всичките пари от данъци и мита за храна и униформи на военните. Затова молим вашите държави да организират съвместно производство в Украйна. Дори сте добре дошли в Киев. Вероятно все още равнището на производство на муниции в Европейския съюз не може да задоволи и нужните на Украйна, и за попълване на европейските запаси след тези две години инвазия. Затова искаме да създадем съвместни предприятия с вашите компании на територията на Украйна, които да ускорят нашето производство. Тези средства са ни нужни вчера, а не днес."

Не само за Украйна, но и за защитата на страните от НАТО стана дума по време на двудневните заседания на Асамблеята. НАТО препоръча страните от източния фланг да развиват системите за ПВО по натовски  стандарти. Да увеличат и разходите за отбрана с поне два процента като начало. Да се инвестира в иновации, страните членки да работят по-интегрирано за противовъздушната отбрана. Включително и новите заплахи от балистични ракети в Европа. Да се инвестира в дронове като средства и за наблюдение, и нападение. Радослава Стефанова от секция "Интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО" посочи, че преосмислянето на защитата на съюзниците е важно защото не може да се ползва ракета, която струва милиони, за да се свали дрон, който струва хиляди.

"Ние ще трябва да предоставим повече от всички способности. Не само ракети "Пейтриът". Трябва да се работи по всички аспекти на дейностите, по-специално да се стимулира отбранителното производство сега и в бъдеще. Това означава агрегиране на търсенето и предлагането на тези отбранителни възможности и трябва да се стимулират нашите промишлености, за да може да постигнат най- доброто с наличното. Защото тези способности отнемат време да бъдат произведени. Радарите отнеха години. Не може да чакаме толкова. Ние трябва да координираме как да използваме наличното по най-добрия начин. Много от това вече се случва в НАТО и аз очаквам редица нови по-амбициозни решения, които да бъдат предприятия на срещата на върха във Вашингтон, която определено ще фокусира вниманието върху противовъздушната отбрана в НАТО. Интегрираната система на НАТО използва само системи на НАТО. За да може да бъдат взаимооперативно съвместими, е необходимо да бъдат използвани само системи на НАТО. Поради тази причина е много по-интересно за нас да насърчаваме военнопромишления комплекс. Дали НАТО може да прихваща руски ракети над Украйна? Теоретично е способна да го направи отвсякъде, но НАТО е фокусирана върху това да защитава своята територия, която не обхваща територията на Украйна. НАТО не участва в конфликта в Украйна, просто предоставя способностите, които са необходими за да се отбраняват сами."

Къде е България в тази картина? За някои аспекти на отбраната България ще разчита на колективната отбрана, стана ясно от думите на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов. Той отчете ролята на бойната група на НАТО, разположена у нас от началото на конфликта у нас. Водената от Италия група може да бъде разширена до бригада, припомни Запрянов. Страната ни работим и по създаването на многонационален дивизионен щаб на НАТО в България. Този щаб ще осъществява командването и управлението на съответните формирования на сухопътните войски съгласно регионалните планове на НАТО. За да укрепим нашите отбранителни способности, се търсят и варианти за разполагане на системи за противовъздушна отбрана и брегови ракетни комплекси на съюзници от НАТО на наша територия. Тази стъпка ще подсили посланието за готовността ни за възпиране, смята Запрянов. 

Противоминната операция на България, Турция и Румъния не е на НАТО, а на трите държави. Именно заради ограниченията на конвенцията от Монтрьо. В изказването си обаче служебният министър на отбраната Атанас Запрянов сподели варианта, който за първи път пред "Хоризонт" спомена преди месец и половина посланикът ни в НАТО Николай Милков. А именно по избор на български, румънски или турски кораби да се качат експерти от НАТО. Засега не се уточняват подробности коя държава ще приеме натовските експерти. Но крайната цел, както увери преди време и посланикът ни в НАТО, е противоминната операция от регионална инициатива да стане натовска. В рамките на НАТО България лансира и няколко свои инициативи за укрепване на източния фланг - като използването и на Морския координационен център във Варна. Необходимо е да се засили разузнаването и наблюдението в Черноморския регион, изтъкна началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

България ще продължава да помага на Украйна "по начина, по който го правим досега", увери служебният отбранителен министър Атанас Запрянов, който очаква след изборите подкрепата дори да е "още по-голяма". Все още на масата е предложението украински военни пилоти или технически състав да учат у нас английски в рамките на коалицията, обучаваща украински пилоти на Ф-16. България готви и "съществен транш" от друга помощ, допълни Запрянов. Но вместо да уточни каква е тя, обясни, че помагайки на Украйна, България вече получава компенсации, парите от които отивали за модернизация на армията.

"Украйна губи войната срещу Русия", предупреди Арчибалд Хамилтън от парламентарната делегация на Великобритания в НАТО. Арчибалд Хамилтън препоръча НАТО да ползва технологичното предимство на страните членки. Но до края на годината той вижда сериозни пречки за Украйна.

"Украйна в момента губи войната срещу Русия. Оптимистите казват, че ще можем да предоставим на Украйна достатъчно оръжия следващата година, но не тази година. Средната възраст украинските военнослужещи е 40 години. 25 е сега долната граница за набиране на военните. Военни в армията във Великобритания се привличат на 18 години. И сега младите хора не могат да бъдат привличани на наборна служба. Ние може да правим ротация на нашите войски. Много от украинците са на бойното поле вече 2 години и ние трябва да използваме технологичното си предимство. Мисля, че ситуацията е много по- сериозна, от колкото я определяме. Очаквам  до края на годината да има сериозни пречки за Украйна."

Служебния министър на отбраната Атанас Запрянов обаче не се съгласи със заключението на британския член на парламента. "Рано да се прави това заключение", каза българският отбранителен министър. Той обясни, че Украйна е успяла да освободи територии в началото на войната. А сега се води окопна война. "Резултатът на фронтовата линия е много важен за бъдещите преговори", каза още Запрянов. Затова и българските очаквания от Срещата на върха във Вашингтон ще са да се потвърдят решенията за укрепване на възпирането и отбраната на източния фланг, както и за пълното ресурсно осигуряване на отбранителните планове и отделянето на повече от 2% от БВП за отбрана. Защото освен в Черно море за страната предизвикателство са и руските хибридни заплахи в Западните Балкани. /БНР