Променят движението към връх Шипка за честванията на 3 март

София осъмна с руски знамена на стълбове по столичния булевард "Цариградско шосе"

Близо месец ще се забавят акциите на първия ни медицински хеликоптер

Откриха изчезналото момиче от Сливен

Кола се заби челно в автобус на градския транспорт в София

Хинков: Евтини лекарства трайно изчезват от българския пазар

КАТ-Пловдив вече няма къде да съхранява отнетите коли на пияни и дрогирани шофьори

Инцидент спря движението на влака София-Петрич

Десети ден без следа от 17-годишната Ивана от Дупница

Облачно, температури до 13°

Авиотряд 28 ще лети с гориво на Shell

ЕК разреши изграждането на АМ „Струма“ в посока София извън Кресненското дефиле

Издирват 45-годишна варненка, в неизвестност от два дни

Строителен кран падна при изкоп на метрото

ВМС унищожи опасна граната на плажа в Равда

Красимир Вълчев: Фактологията в учебниците намалява за сметка на ценностния елемент

4.12.2023 г. 17:46

Ако в България има по-добро образование, ще живеем сред по-проспериращо и хармонично общество. Ефектите от образованието са с най-дългосрочен ефект.

Това заяви Красимир Вълчев от ГЕРБ, бивш министър на образованието и председател на Комисията по образованието и науката в 49-ото Народно събрание. Той взе участие в дискусионен форум "Образованието - ключ за решаването на демографските проблеми".

С най-голяма възвръщаемост са разходите за образование, а у нас най-много са разходите за предучилищното образование, обясни Вълчев.

По думите му два параметъра определят намалението на населението - коефициента на плодовитост и нетната външна миграция. Не е проблем, че жените раждат малко, а че няма майки, смята Вълчев.

Българските жени раждат средно 1,7 деца, но много от майките емигрират. За сравнение- на европейско ниво коефициентът на раждаемост е около 1,2. Въпреки това според Вълчев 80% от намалението на населението е заради нетната външна миграция.

В същото време колкото по-образовани са жените, толкова по-малко раждат в световен мащаб. Има две групи у нас, при които тази функция е различна. Едната група са българи, при които колкото по-големи са доходите, толкова е по-висока раждаемостта. Но има и друга група, на по-ниско образованите хора, които също имат повече от средното за страната деца.

По думите на Вълчев, когато се достигне 70% доходи на паритетната покупателна способност, се обръща нетната външна миграция. Ние сме на 59% по данни на Евростат от 2021 г., обясни той. Според него са необходими още около 5-10 години, за да се обърне нетната външна миграция.

Също така езиковите паралелки дават предпоставка за по-голяма миграция, смята той. Трябва да се опитаме да привлечем децата в инженерните и технически паралелки, убеден е Вълчев, според когото хуманитарните също за важни.

Думата взе и Атанас Семов, член на Конституционния съд. Според него България се намира в демографска катастрофа. Образованието е ключ към решаване на демографските проблеми и затова са необходими радикални промени в него, категоричен бе Семов. Образованието е ключово и за икономиката, смята той.

По думите му образованието не създава гражданска култура и повечето от младежите не знаят правата си. Образованието е ключово и за подобряване на етническото и религиозното разбирателство в България, убеден е Семов. В същото време качеството на образованието е решаващо дали хората ще решат да имат деца и да останат в страната.

Налице е обезбългаряване на училищата, смята Семов и даде пример - в 5 клас за Държавата Израел има пет страници, но в 7 клас за Бенковски има седем реда. В учебната програма не присъства думата родина, твърди Семов. Според него липсва и добро познаване на българската история. Той е призовал министъра на образованието и науката за радикални промени в учебниците.

Атанас Семов е категоричен, че трябва да се предприеме съдебен иск пред Административния съд за това, че учебните програми по БЕЛ, История и География нарушават Закона за предучилищното и училищното образование, който в член 5 изрично посочва като една от основните цели на образованието изграждането на национална памет и идентичност у българските деца. Тази цел не е изпълнена и учебните програми противоречат на ЗПУО, убеден е Семов.

Той настоява МВР и Министерството на здравеопазването също да вземат мерки, но по отношение на свободното продаване на алкохол, цигари и наркотици около училищата.

Според доклад на доц. д-р Красимира Славева - член на УС на Съюза на учените в България, на разходите за образование трябва да се гледа като на инвестиция. Това води до позитиви за икономиката и социалната политика, смята Славева. За периода на 2000-2022 се регистрира увеличаване на дела на висшистите, както и на магистрите.

В България има 51 висши училища, посочи проф. Стоян Денчев- председател на Общото събрание на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Твърденията, че трябва университети да се сливат и закриват, са неоснователни, убеден е той. В същото време обаче само около 60% от местата са заети, което означава, че трябва да има по-широк достъп до висше образование, смята Денчев.

По думите му чрез неправилни политики в образованието се обезлюдяват крайните райони на България. Скоро ще намалеят и преподавателите в университетите, убеден е Денчев. Той настоя и за по-добри условия за чуждестранните студенти, най-вече от трети страни. Денчев призова още за увеличение на стипендиите, за да не се налага студентите да работят, а да ходят на лекции.

Проф. д.н. Борислав Борисов - председател на УС на Камарата на преподавателите на висшето образование (КПВО) също като Красимир Вълчев открои, че раждаемостта е висока при българите с най-ниско образованите и при хората с много голям статут. Той посочи и че над 55% от престъпленията се извършват от неграмотни и необразовани хора.

Според доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" пък няма демографска криза, а криза в човешките ресурси. В подкрепа на тезата си, той посочи, че средната продължителност на живота на българите се увеличава. Затова и се получава застаряващо население, обясни той. По думите му детската смъртност у нас е наполовина спрямо 1989 г.

Всички негативи в демографията, според Пампоров, се дължат на миграцията на жените на възраст 24-35, в родилна възраст. Младите жени продължават да излизат извън страната, а тези, които идват, са над 55-годишна възраст, допълни Пампоров. По думите му големият проблем е, че образованите жени не раждат. Или раждат на около 30 години. Когато са необразовани, пак раждат 2-3 деца, но на 15-годишна възраст и на 30 вече да баби. Интензитетът е по-голям, обясни Пампоров. Сериозен проблем той вижда и в детските бракове, за които държавата не взима никакви мерки и липсва правоприлагане.

Той е категоричен, че част от целевите политики в образованието трябва да се насочат към редуциране на детска и юношеска раждаемост. Да бъде налице селективна имиграционна политика, като и да не се орязват парите за трето и четвърто дете.

В рамките на форума думата взе и посланик Владимир Данчев, който е председател на УС на Българо-финландско дружество за приятелство. Той предложи учителите да се обръщат към учениците на "Вие", за да се повдигне самочувствието им и да се почувстват като граждани. Той настоя и за повече взаимодействие с партньори в образованието, както и да се стимулира креативността на учениците.

Социологът Юрий Асланов предложи политическите сили в Народното събрание да се опитат да постигнат национално съгласие, под каквато и да е форма, и да формулират 5-6 устойчиви политики в образованието, здравеопазването и регионалното развитие, които да се спазват без значение кой е на власт. Да се провежда демографска политика, настоя още Асланов.

В този контекст Калоян Паргов, председател на УС на Стратегическия институт за национални политики и идеи, който е и един от организаторите на форума, не пропусна да отчете, че липсват представители на парламентарните групи в НС, като например БСП. Тук са само от ГЕРБ и "Продължаваме промяната", подчерта Паргов.

След като участниците във форума набелязаха основните проблеми в образованието, Красимир Вълчев допълни, че училището и учителите са в неравностойна конкуренция с външния свят. Те се опитват да противодействат на филмите, видеоигрите с убийства и насилие, даде пример Вълчев. Той не отрече, че се намалява фактологията в учебниците, но трябва за нейна сметка да се засили ценностния елемент. Не е възможно и двете да бъдат на едно ниво, категоричен е Вълчев.

На свой ред Янка Такева- председател на Синдикат на българските учители, отбеляза, че образованието в България не е приоритет. Образованието е ценност само за 45% от българите, сочат данни от проучване. Тя обърна внимание и на увеличаващия се брой деца със СОП, а в същото време ресурсните учители са общо около 500. Затова учителят е герой, той е на първата линия, категорична бе Такева.

Всички търсят вината у него, а тя трябва да се търси и у родителите, убедена е тя. По думите й децата са огледалния образ на обществото и на родителите.

Не конкретно образованието е ключа към решаването на демографските проблеми у нас, открои друга теория Такева. Политиката и отношението на обществото към образованието ще решат тези проблеми, смята тя. Всички трябва да помагат на учителя във възпитанието и обучението на децата, допълни Янка Такева.

Дискусионният форум "Образованието - ключ за решаването на демографските проблеми" бе организиран от Стратегическия институт за национални политики и идеи, Камарата на преподавателите от висшето образование и Сдружение "Гражданска инициатива България 2050". Целта на форума бе да се разгледа както влиянието на образованието върху демографските процеси у нас, така и отражението на демографската криза върху образователната ни система. /News.bg