Пореден протест пред Съдебната палата в София

Откриха опасни бактерии във водата в Добрич

Възобновяват издирването на „черната кутия“ на падналия МИГ-29

Правителството осигури 10 млн. лева за допълнителните над 1600 машини за гласуване

Пенсионерите получават добавка и през юли

Комитова: До дни издаваме виза за чисто нова сграда за детска болница

Съюзът на съдиите призова членовете на ВСС да подадат оставки

От 1 юли социалната пенсия за старост се увеличава с 5 на сто

Авария остави хиляди софиянци без топла вода

Жълт код за високи температури в 7 области

Правителството одобрява проекта за увеличение на социалната пенсия

Стълбове за улично осветление са монтирани по средата на тротоар във Варна

94 са новите случаи на коронавирус у нас, 8 души са починали

Областната болница във Велико Търново отрича лекарска грешка при смъртта на 5-годишо дете

Премиерът: Правителството има решение за проблема с инфраструктурните поражения в Лом

Отбелязваме Международния ден на радиото и телевизията

7.5.2021 г. 09:22

7 май е Международният ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.

От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.

Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото.

През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България".

Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

В много страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, носител на нобелова награда за физика през 1909 г. Но името му се свърза и с членството във фашистката партия на Мусолини. /БНР

Коментари