Ангел Кунчев: Координиращ орган на борбата с Covid-19 трябва да има

Отлив на чуждестранни туристи от морските ни курорти за празничните дни

Откриват епископската базилика на Филипопол

Излезе от печат първия съветник в помощ на собственика на старинна сграда

1076 нови случая на Covid-19 у нас, починали са 38 души

Кантарджиев се притеснява от всяко разхлабване на мерки

С 3 856 лева глобиха концесионера на плаж „Смокините-север“

Джудист осъди РЗИ-Пазарджик заради неправомерна карантина

Националният ваксинационен щаб няма да бъде разпускан

Проф. Темелков: Всяко заболяване има край, който рано или късно идва

Агенцията по лекарствата е на поста си и без НОЩ

2126 случая на коронавирус у нас

Световен ден на хемофилията

Как бяха похарчени над 2 млн. лева за противоепидемичните мерки на изборите

58-годишна жена е починала при катастрофата между ТИР и два леки автомобила

Макрон губи подкрепата на левите срещу Льо Пен

5.3.2021 г. 10:50

Водещ френски ежедневник разтърси управляващата партия и предизвика интензивни спекулации за президентските избори догодина, като предположи, че избирателите няма да се притекат на помощ на Еманюел Макрон, ако той се окаже отново изправен срещу крайната десница.

Гласовете от левицата доведоха центриста Макрон на власт през 2017 г. в балотаж срещу крайнодесния лидер Марин Льо Пен, точно както бяха помогнали на Жак Ширак на изборите през 2002 г. срещу бащата на Льо Пен Жан-Мари. Вестник “Либерасион”, позовавайки се на проучване сред своите читатели, пише, че много леви избиратели вече няма да подкрепят Макрон, за да попречат на Льо Пен да вземе властта.

„Блокирах крайната десница в миналото, но този път всичко свърши“, е шокиращото заглавие на първа страница на „Либерасион” в събота – цитат от един от гласувалите, който споделя, че вече не може да гласува за Макрон, независимо от цената.

Анкетите предвиждат изборите през 2022 г. да се сведат до поредния двубой между двамата политици, чийто сблъсък през 2017 г. беше на глобалистка срещу националистическа платформа. Този път допитванията сочат, че Льо Пен е много близо до властта. Данните от анкетата на „Харис Интерактив“, които не са публикувани, но изтекоха миналия месец в медиите показват, че лидерът на „Национален сбор“ /новото име на Национален фронт – бел.ред./ ще получи 48% от гласовете на балотажа. Проучване на Ipsos-Steria в началото на февруари показва, че шансовете й ще бъдат значително увеличени от масовото отдръпване на леви избиратели в случай, че се изправи срещу Макрон.

Мандатът на последния президент социалист изтече през 2017 г. Тогава Франсоа Оланд реши да не се кандидатира отново, защото беше твърде непопулярен. Сега левицата изглежда не е склонна да участва на балотажа, а нейните гласове са разделени между социалистите, зелените и твърдата левица.

Наранени и унижени

Някои от читателите на „Либерасион” обвиниха президента Макрон, който провежда центристка кампания, че се придържа към десницата и действа като “президент на богатите”. Той получи този етикет в началото на мандата си, след като реши да намали данъците за богатите. Други атакуваха опитите му да накара французите да работят по-дълго, преди да имат право на пълна пенсия, репресиите му срещу антиправителствените протести на “жълтите жилетки” през 2018-2019 г., както и твърдата реторика на правителството му по отношение на имиграцията и радикалния ислям.

“Левите избиратели се чувстват наранени и унижени. Те чувстват, че са принудени да гласуват за кандидат, който не ги е уважил”, каза Реми Лефевр, професор по политически науки в университета в Лил.

Изправени пред възхода на антиимигрантския „Национален сбор“ през последните две десетилетия, основните френски партии редовно сформираха избирателни съюзи, за да не го допуснат до властта.
Натискът да се присъедини към „Републиканския фронт“ срещу крайнодесните достигна своя връх през 2002 г., когато Жан-Мари Льо Пен извади левия кандидат Лионел Жоспен от финала срещу десноцентристкия кандидат Ширак.

Пробивът на Льо Пен шокира Франция и накара левите избиратели масово да залитнат към Ширак, който спечели балотажа убедително.
Но до 2017 г. стратегията „всички срещу Льо Пен“ вече беше започнала да се разпада. Лидерът на движението „Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон отказа да подкрепи инвестиционния банкер Макрон срещу Марин Льо Пен, след като самият той отпадна от надпреварата за президент.

Рециклиране на програмата

Бивш министър на икономиката при Оланд, Макрон даде ключови постове в кабинета на съюзници на бившия десен президент Никола Саркози, като министъра на вътрешните работи Жералд Дарманин и премиера Жан Кастекс.

През последните няколко седмици правителството му беше обвинено в открито ухажване на десни избиратели, като Дарманин разкритикува Марин Льо Пен в дебат за нейната „мекота“ по отношение на ислямистите.

Министърът на висшето образование Фредерике Видал предупреди за разпространението на “ислямо-левицата” във френските университети – термин, често използван от крайнодесните за демонизиране на левичари, които защитават мюсюлманите.

“Независимо дали става въпрос за социална политика, граждански свободи или политическа реторика, хората имат впечатлението, че Макрон рециклира програмата на Национален сбор”, каза Ерик Кокерел, депутат от „Непокорна Франция” пред Франс прес. Кокерел гласува за Макрон на балотажа на изборите през 2017 г., но каза “съвсем откровено, ако това трябва да се направи отново, мисля, че бих имал същата реакция като тези избирателите, които казват, че няма да го подкрепят отново”.

Жил Финкелщайн, директор на левия мозъчен тръст „Жан Жорес”, заяви, че на левите избиратели им е “писнало” да бъдат молени да гласуват за десницата или дясно-център. Но ако изборите наистина доведат до нов сблъсък Макрон-Льо Пен, „някои от левите избиратели, които днес казват, че няма да отидат да гласуват, вероятно ще гласуват за Макрон“, прогнозира той. /АФП

Коментари