България остава най-корумпираната държава в ЕС

28.1.2021 г. 13:03

България има системни проблеми с корупцията и отново е на опашката в Европейския съюз по борба с този феномен. Toва стана ясно при представянето на Индекса за възприятие на корупцията за 2020 г. от Асоциация "Прозрачност без граници".

Индексът за 2020 г. включва 180 държави и територии, а скалата за оценка е от 100 до 0. 100 е показател за ниско ниво на корупция, а 0 е показател за максимално високо ниво на корупция. Стойностите под 50 пункта са индикатор за системен проблем в противодействието на корупцията.

Индексът на България през 2020 г. е 44 пункта, което нарежда страната ни на 69 място по възприятие на корупцията и на последно място в Европейския съюз, заедно с Унгария и Румъния. Най-високи стойности индексът на корупция има в скандинавските държави - Дания, Швеция, Швейцария и Норвегия. Най-ниските стойности на индекса на корупцията са в държавите от Централна и Югоизточна Европа - Словакия, Хърватска, Унгария.

Два проблема очертава индексът през 2020 г. - здравеопазване и корупция; демокрация, противоепидемични мерки и корупция. През 2020 г. се открои съществен дефицит на редица държави, които са в процес на изграждане на демократичните си институции. Причината - отклоняване на средства от така необходимите социални системи, което води до съществено затруднение на държавите със здравната криза. България все още очаква създаване на една електронна система за управление на процесите в здравеопазването.

"От 2001 г. говорим за това, че е необходима електронна система, но до този момент не сме свидетели на такава", отчете Нушева.

В държавите, в които нивото на корупцията е по-високо, нагласата на управляващите елити е да ограничават граждански права. Нарушенията на гражданските права като основа за справяне с пандемията е обстоятелство, което не може да бъде отминато с мълчание. Държавите, в които се наблюдават авторитарни тенденции в управлението не се справят с пандемията и ограничаване на корупцията, стана ясно от изследването.

Политологът Огнян Минчев заяви, че България се намира на една и съща позиция от около 20 г. и това се дължи на факта, че институционалните реформи били правени през последни години на 20 век. Имаме една и съща картина и капацитет на публичните институции в България, отчете Минчев. Той не може да направи каквато и да било оптимистична прогноза за институционалните събития, защото няма сериозна заявка за стратегия и за промяна.

Калин Славов обясни, че основните дефицити през 2020 г. са непрозрачно и неефективно изразходване на публичните ресурси, нарушаване на правата за обществени поръчки, назначаване на лица на висши ръководни длъжности. Продължава и концентрацията на собствеността в медиите, ерозията в ефективността на съдебната система също.

"България се справя най-зле в рамките на ЕС с проблема с корупцията", подчерта Калин Славов.

Основните констатации и изводи от индекса като глобално изследване е, че по-голяма част от държавите показват незначителен или никакъв напредък в борбата с корупцията. Откроява се взаимовръзката между пандемията и корупцията. Вторият извод е, че корупцията не само подкопава глобалния отговор на здравната криза, но и допринася за продължаващата криза на демокрацията. "Демокрацията е в отстъпление в нашата страна", изтъкна Славов.

Индексът за върховенство на закона показва, че един от най-големите проблеми е свързан с влиянието върху правораздавателните органи в процеса на тяхната работа. Най-ниско оценен е индексът на процеса на възстановяване на правото.

Икономическите индекси са тези, които позволяват на страната ни да се задържи на сравнително прилично място сред европейските държави. Икономическите индекси, които измерват конкурентоспособност и инвестиционен климат, обаче никак не са позитивни.

Ваня Нушева изтъкна, че в индекса се отбелязват автократични тенденции в политическия живот на редица държави, като България, Унгария, Сърбия, Полша, Чехия, Румъния, Турция, САЩ и Индия. Общата оценка на няколко изследователски институции, които участват в изследването, е, че през 2020 г. е налице срив в демокрацията, отстъпление от спазване на демократичните стандарти, затруднени възможности на структурите на гражданското общество да участват активно в консултирането и разработването на законодателството.

В общоевропейски контекст България се конкурира с държавите от Централна и Източна Европа, които осъществяват преход към демокрация, но сравнителния преглед на данните от 2012 г. досега показва, че в нашата страна няма съществено развитие. За пример може да бъде дадена Естония, която постига стойност на индекса от над 70%, Латвия и Полша също отбелязват позитивна и постоянна тенденция на развитие. Гърция също повишава стойността на индекса на развитие.

При Румъния няма съществена промяна в стойностите на индекса. Продължава негативната тенденция в индексите на Унгария, Турция и останалите държави от Западните Балкани - Република Северна Македония, Албания и Босна и Херцеговина.

Асоциация "Прозрачност без граници" препоръчват засилване на обществения надзор, осигуряване на прозрачни и конкурентни процедури за обществени поръчки и защита на демокрацията и осигуряване на пълноценен достъп до информация. /news.bg

Коментари