Все още не е ясно как ще започне новата учебна година

Продължават протестите и в страната

Спокойно преминава 35-ият ден на антиправителствени протести в София

Протест пред посолството на Германия у нас с искане за реакция от Берлин

Шефът на Комисията за регулиране на съобщенията си даде петцифрен бонус

Четирима в Община Пловдив с коронавирус, сред тях и главният архитект

Шестима заразени с Covid-19 в Спешна помощ в Пазарджик

Протестиращите подготвят блокада на парламента

Запълнен е капацитетът на Covid отделенията в Добрич

Километрична опашка на АМ “Тракия“ заради протестно автошествие

Младите от площада: Трябва промяна, за да има утре за България

Воден режим заплашва Черноморието

Казусът с болницата в Добрич - прочитът на двама гастроентеролози, лекуващи Covid-19

Гръмотевични бури на места в Западна и Централна България

Остава блокадата на “триъгълника на властта”, пред Ректората и на Орлов мост

Сова Харис: Следващият парламент ще бъде доста раздробен

6.7.2020 г. 17:07

Все повече хора смятат, че с облекчаването на противоепидемичните мерки трябваше да се изчака. Това показва изследване на "Сова Харис" за социалните и политическите нагласи в световен мащаб. То е проведено през юли.

Значителна част от анкетираните - 38% се надяват, че обстановката ще се нормализира и ще излезем от кризата още в края на този месец. В сравнение с предишния месец се увеличава броят на тези, които смятат, че кризата ще продължи до края на септември (21%) и на тези, които смятат, че ще продължи и след септември (27%). 

Напрежението сред голяма част от хората се поражда от проблемите в материален план. Опасенията се отнасят както за работните места, така и за доходите и спестяванията.

Общият фон, който епидемията създава като настроение в страната, се отразява пряко и на политическата обстановка, която е толкова нагрята, сякаш следващите парламентарни избори са в непосредствена близост.

Можем да предвидим, че до провеждането на редовния вот ситуацията ще прегрее, което създава предпоставки за значителни промени в политическите нагласи. В условията на подобни кризи се раждат нови политически проекти или се извършват значими промени в политическото пространство, пишат анализаторите на социологическото проучване.

Те определят ситуацията като затишие пред буря. Сред утвърдените партии ГЕРБ се радва на значително доверие - 28%, което надвишава електоралната подкрепа за управляващите (21%).

В настоящата ситуация това би трябвало да представлява значителен резерв, който евентуално може да увеличи изборния им резултат, ако не ги залее общественото недоволство.

При БСП атмосфера почти няма - 13% доверие срещу 12% електорална подкрепа. Вътрешното напрежение, което излъчва основната опозиция, се отразява на отношението на избирателите към нея. Явно докато не си подредят къщата, социалистите не биха могли да очакват избирателите да видят в тях алтернативата за управлението на страната, смятат от "Сова Харис".

Дори вътрешнопартийните избори няма да възстановят единството в тази партия, смятат голяма част от избирателите. Като най-сериозен конкурент на сегашния лидер Корнелия Нинова се очертава организационният секретар Кирил Добрев.

Според социолозите, електоралният потенциал на ДПС обикновено е подценен в изследванията, тъй като неговият електорат е по-трудно достъпен. Според данните от проучването, можем да очакваме подкрепата за Движението да бъде на традиционното ниво.

Регистрираната готовност за подкрепа на партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" е висока - над 5%. Доколкото става дума за нов субект в политическата структура, засега не бихме могли да очертаем евентуалния таван, до който могат да достигнат бившите шоумени. От парламентарните партии ВМРО и ВОЛЯ са в добра кондиция, тъй като освен че поддържат електоралните си ядра, имат и известен резерв от доверие. Аналогична е ситуацията и при "Демократична България".

При НФСБ и "Атака" подкрепата изглежда доста обрана. Електоралната тежест на "Изправи се.БГ" на Мая Манолова, Възраждане и АБВ засега е на ниво, което би могло да ги превърне в подходящи партньори в евентуални коалиции, обобщават социолозите.

Според техните предположения, следващият парламент ще бъде доста раздробен. Проблемите в двете водещи партии са сериозни, което неминуемо води до прилив на избиратели към по-малките политически субекти.

Ситуацията наподобява 2014 година, когато в Парламента влязоха осем партии. Не е изключено да се появят и нови политически образувания, тъй като значителни сегменти от обществото в момента нямат политическо представителство. При това става дума за групи от хора с активно присъствие в стопанския и културен живот на страната и които просто не намират за кого да гласуват.

"Обстановката както в държавата ни, така и в глобален план, е толкова турбулентна, че хората търсят да се опрат на нещо стабилно. Конфронтации и резки движения в политиката плашат обществеността. Може би това е причината преобладаващата част от избирателите да предпочитат в бъдещия парламент мнозинството да бъде на широка коалиционна основа. На доминацията на някоя от двете традиционни крила - ляво или дясно - не се гледа като на предпочитан вариант", показват резултатите от проучването.

Според анкетираните ген. Венцислав Мутафчийски има одобрението на 40,4%, но недоверието към него е 42,8%. 16,9% от анкетираните са отговорили, че не знаят.

Президентът Румен Радев получава 31,9%, недоверието към него е 45,0% и с отговор "не знам" - 23,1%. Премиерът Бойко Борисов има 28,5% одобрение, 53,7% неодобрение и 17,9% от анкетираните не могат да определят своето отношение.

Традиционно по-високо доверие доверие запазват президентската институция, правителството и в частност МВР. Прокуратурата, Парламентът и Съдът са в групата с по-критичните оценки.

Публичното противопоставяне на позициите на президента и премиера е във фокуса на общественото мнение, но има смяна на позициите. Образът на премиера е уязвен от компроматите, които излизат срещу него и тезите на президента получават все по-голяма чуваемост в обществото, показва изследването и така обосновава степента на доверие, която получава всеки от тях.

Макар и с близки позиции, доверието към президента надвишава с около 3,5 пункта това към премиера.

По този показател най-добре стои председателят на Националния Оперативен Щаб Венцислав Мутафчийски, чието доверие вече няколко месеца стои на ниво около 40%. Съотношението между персоналното доверие към лицата, включени в листата, и партиите или институциите, с които са обвързани, показва и влиянието, което личностите на лидерите оказват върху рейтинга на техните организации.

Скандалите и компроматите, които заливат публичното пространство, също оказват влияние върху политическите нагласи. Участниците в тези действия обаче биха имали по-голяма тежест, ако поемат лична отговорност. Според общественото мнение, ако Васил Божков иска да влезе в политиката, той би трябвало да се върне в България и да покрие предявените към него претенции от държавата за дължими данъци.

Анкетираните са смутени от нерегламентираните обвързаности между бизнесмени и политици. Мнозина смятат, че с отношенията помежду си президентският съветник Пламен Узунов и бизнесменът Пламен Бобоков са нарушили обществените правила и норми. /News.bg

Коментари