В Нови Искър излизат на протест заради винетките

Заоблачава се

Адреси без ток във Варна и региона на 19 февруари

Унищожават откритото в Плевен месо с неясен произход

Продължават проявите за 147-ата годишнина от гибелта на Васил Левски

Заради коронавируса двама души от Велико Търново са под домашно наблюдение

Катастрофира линейка, в която са били Ветко и Маринела Арабаджиева

КЗК отхвърли жалба за конкурса за Национална детска болница

АЕЖ: Съветниците в Каварна да пестят от заплати вместо да събират пари от журналисти

Софтуерът на службите. Как Фейсбук група за Лаура Кьовеши се превърна в мишена на ДАНС

Партията на Слави Трифонов e трета политическа сила два дни след учредяването си

Десислава Радева: Малко се засегнах като стана дума за спални (СНИМКИ)

Хванаха 805 шофьори без винетки за ден

Вторник ще е най-топлият ден от седмицата

Взрив избухна в дома на бивш военен

Атанасовден е, зимата си тръгва

18.1.2020 г. 09:39

Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики - един от най-видните богослови и радетели за чистотата на християнската вяра.

Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу бързо набиращата популярност по това време арианска ерес в християнството, която отрича Бог Отец и Иисус Христос да имат една и съща фундаментална природа и разглежда Сина като по-нисше същество от Отеца. Позицията му допринася за обявяването на арианството за ерес на Първия Никейски събор, но му донася множество врагове и на няколко пъти е съден. Прекарва 15 от всичките си 47 години епископско служение в изгнание. Умира на 2 май 373 г.

Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. В ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре, за да не се "надупчват" децата от шарка.

В народните вярвания Св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“.

Празникът е известен и като Среди зима. Във фолклорните легенди Антон и Атанас са двама братя близнаци, които били ковачи и първи изобретили ковашките клещи.

Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно се празнуват и за предпазване от чумата и шарката.


Коментари