До 52% падат българите, убедени в демокрацията

26.6.2019 г. 12:39

52% от българите имат положително отношение към демокрацията. Преди десетилетие техният брой е бил 60%, показва изследване на "Галъп интернешънъл".

В България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, отношението към демокрацията остава по-скоро положително, но е в по-ниска степен спрямо световните тенденции, смятат социолозите.

Същевременно 76% от хората по света се съгласяват с твърдението, че демокрацията може да има недостатъци, но е най-добрата форма на управление. 

Това показват данните от две вълни на изследване, проведени от световната асоциация "Галъп интернешънъл" (в сътрудничество с УИН) в повече от 60 държави и сред над 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на двайсет и първия век - през 2005 и 2015 г.

За първи път се сравняват даннитe от двете мащабни изследователски вълни. Поводът е 30-тата годишнина от 1989 г., когато падна "Желязната завеса". 

По региони през 2015 г. демокрацията е най-харесвана - очаквано - в Северна Америка (82% мнозинство съгласно, че демокрацията е най-добра форма на управление). В Западна Европа 80% от запитаните одобряват демокрацията. 

От друга страна, по-ниските нива на съгласие с твърдението, че демократичната система е най-добра са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%).

Дори на фона на Източна Европа одобрението за демокрацията в България е под средните стойности. Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 г. е оставила много въпросителни за качеството на демокрацията, пишат социолозите.

52% от българите са съгласни, че макар и да има своите недостатъци, демокрацията все пак е най-добрата форма на управление. Една трета от сънародниците ни не приемат това твърдение, а 16% не знаят как да отговорят.

Делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил с една десета - от 23% на 32%.

Ситуацията е сходна и в съседните на България държави. В Румъния, с която споделяме в последните десетилетия общ път на демократично развитие, през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добра система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%. 

Според изводите на "Гълъп интернешънъл" има повишаване на съмнението и критичността по отношение на демократичното управление у нас и това е в съзвучие с настроенията страните от региона. Разбира се, следваща вълна на изследване ще покаже дали и доколко тази тенденция е устойчива. Ако у нас наистина убедеността в качеството на демокрацията трайно спада, въпросът следва да получи адекватно внимание, защото е повод за тревога.

Населението на света показва висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани отговарят положително или по-скоро положително на твърдението "Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата форма на управление". По-скоро несъгласни или съвсем несъгласни са 20%. Хората, които нямат отговор са 4%.

Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% - срещу 17% по-скоро несъгласни или съвсем несъгласни, а останалите - колебаещи се. 

Разколебаване показват всички изследвания сред хората, които харесват демокрацията. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. Предстои още една вълна от изследвания, която да покаже дали това е устойчива тенденция.

Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата за демокрацията е висока, и се среща практически сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление.

Коментари