А Ер Де: Медиите в България – много ограничения и ниски заплати

23.4.2019 г. 19:12

България е на 111 място в света по свобода на словото, според последната класация на “Репортери без граници”. По този показател България е последна в Европа, се казва в репортаж на германската телевизия А Ер Де.

Индексът (на „Репортери без граници” – бел.ред.) показва, че българските журналисти вече от години оценяват много лошо ситуацията, в която се принудени да работят, казва Иван Радев, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България. Той не е изненадан от класацията на “Репортери без граници”, в която България отново заема 111 място. И това е най-лошият резултат сред всички страни-членки на ЕС. В продължение на десет години България непрекъснато се придвижва надолу в класацията – от 53-о място през 2008 година до днешното 111 място. Единствената добра новина е, че в сравнение с миналата година няма придвижване още по-надолу.

Индексът на Репортери без граници онагледява представата на журналистите за свободата на медиите в съответната страна. В случая с България това означава, че журналистите не се чувстват нито свободни, нито независими. Една от причините, според Иван Радев, се корени в много тежката икономическа ситуация на журналистите в България. Заплатите им са много по-ниски от тези в другите икономически сфери. Част от медиите са в ръцете на олигарси. Други медии просто фалират. Понастоящем е изключително трудно да се живее само от журналистика, казва Иван Радев и допълва, че по тази причина много талантливи журналисти са се отказали от професията.

Дълъг е списъкът със сериозни ограничения, на които са подложени журналистите. Така например през есента на миналата година двама разследващи журналисти, които проучваха злоупотребите с европейски пари, бяха задържани от полицията за кратко време. Държавните органи непрекъснато създават проблеми на критично настроени собственици на медии. Различни инстанции ги подлагат на проверки или водят срещу тях разследвания по какви ли не поводи. Държавата се намесва и при продажбата на някои медии. Така се случи с втората по големина частна телевизия „Нова”, която беше извадена на пазара от своите западни собственици. Медиен магнат от Чехия искаше да я купи, но българската Комисия за защита на конкуренцията не разреши сделката, привеждайки съмнителни аргументи. Най-накрая през март телевизията беше продадена на един български олигарх, приближен на правителството.

Апартаменнтгейт – едно разследване с лавинообразен ефект

В последно време има и известно положително развитие. От края на 2018 година „Свободна Европа” отново излъчва на български език. Това доведе през март тази година до първите резултати. Заедно с една неправителствена организация, българската секция на „Свободна Европа” разкри, че висши политици са придобили през последните години луксозни жилища на цени, пет пъти по-ниска от пазарната стойност на недвижимите имоти. Повечето от тях са закупили жилищата си от един и същи строителен предприемач, който е получил определени привилегии от държавата. За първи път в медийната история на България едно медийно разследване оказа политическо въздействие. Много други медии в страната поеха щафетата и продължиха разследванията. Малко по-късно оставките си подадоха министърката на правосъдието, двама заместник-министри и вторият човек в управляващата партия.

Според Иван Радев, до скандала с недвижимите имоти политическата класа е била спокойна и уверена, че са отминали времената на такива журналистически разследвания, които могат да нарушат комфорта ?. „Сега обаче се случи нещо изненадващо и ние виждаме ефекта. Политиците бяха наистина озадачени от този лавинообразен ефект“, казва той. Сега политиците обмислят контрамерки. Миналата седмица в парламента се заговори, че страната има нужда от нов медиен закон. Иван Радев се надява, че успешното разкриване на този скандал ще повдигне самочувствието на журналистите в България. /БГНЕС и ДВ

Коментари