Борисов: Без допълнително затягане на мерките през юли и август

Случаите на Covid-19 сред участниците в бала във Велико Търново се увеличават

Откриха модернизираната пречиствателна станция в Китен

Нормален е трафикът на ГКПП “Кулата”

180 са новите случаи на COVID-19 у нас за последните 24 часа

Почина Георги Атанасов-Джиджи, единственият професор по алпинизъм у нас

Нормализира се трафикът през граничния пункт „Кулата-Промахон"

И в неделя по Черноморието ще е горещо

Празно Черноморие с пинизите на "Балкантурист" вижда Димитър Манолов

С 6 лв. повече плащаме при пазаруване в сравнение с миналата година

Над 10 километра опашка на “Кулата“

Горя сметището край Разград

Слънце на изток, облаци и дъжд на запад

И днес опашки на ГКПП "Кулата", още преди изгре слънце колоната беше 5 км.

Нов рекорд: 182 заразени с Covid-19 у нас за денонощие, 7 души са починали

Проф. Иван Желев: Опрощаването на дълговете за мюфтийството няма да спре парите от Турция

11.3.2019 г. 11:03

Премиерът Бойко Борисов ще се срещне днес с патриарх Неофит и с главния мюфтия Мустафа Хаджи след споровете по Закона за вероизповеданията. За БНР богословът професор Иван Желев, който е и бивш ръководител на дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет, коментира: 

„Не виждам защо трябва да се привиква днес патриархът. Сигурно не знаете, че миналата седмица беше влязъл в болница. Той има крехко здраве - с неговите 74 години вече и той е излязъл специално от болница за тази среща днес с Бойко Борисов, защото, видите ли, трябва да се направи нещо за пред медиите“.

За предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ проф. Желев беше категоричен:

„Ако се приеме на второ четене този проектозакон за опрощаване на дълговете, според мен, това ще бъде една вопиюща несправедливост. Не би трябвало това да става! Чувал съм и от свещеници, и от служители на Българската православна църква, че осигуряването на субсидия за заплатите на свещениците не е добра форма, защото във всички случаи ще постави в зависимост българската църква от държавата и ще може министър-председателят, когато си поиска, да изкара патриарха от болницата и да го извика при себе си на отчет или за инструкции“.

Желев допълни, че в никое вероизповедание няма информация как са се управлявали различните му имоти през годините, а дори и самото ръководство няма точни данни:

„Колкото и да са големи приходите от имотите, те не могат да покрият, разбира се, всички нужди на вероизповеданията. Затова е необходимо и по друг начин. В Православната църква това е преди всичко с продаването на стоки и услуги за култа - преди всичко църковната свещ, която носи добри приходи“.

Предоставянето помощ от държавата за вероизповеданията може да намери разумна форма, но според него тя не е в покриването на задължения, които имат вероизповеданията:

„Държавата отдавна е длъжник на вероизповеданията заради одържавените много имоти преди 74-75 години при налагането в България на един режим, който е настроен срещу всякаква вяра, т.е. атеистичен режим. Като компенсация няма нищо лошо държавата да поеме някакви задължения към вероизповеданията. Същото нещо наблюдаваме в Южна Гърция, не просто защото там хората били по-религиозни, а защото и там, преди около 90 години, са отнети имоти на църквата или са предоставени доброволно, за да се оземлят тогава нуждаещи се хора. Предоставянето на субсидия, на помощ на държавата, не е нещо, което не може да намери една разумна форма. Друг е въпросът за покриването на задължения, които имат вероизповеданията към държавата във всичките ? форми.

Приветствам казаното в Комисията по вероизповеданията в петък от представители на Светия синод - български митрополити, че Българската православна църква нито има задължение, нито пък и би претендирала за такава „царска милост“. Зад това решение на парламента, на първо четене, явно се крият някакви други политически цели и мотиви, на които просто вероизповеданията стават неволни жертви“.

Желев отрече твърдението на Данаил Кирилов, че българските свещеници не се осигуряват:

„Съвсем редовно се внасят осигуровки на свещените, а и получават заплати. За една епархия се знае, че нещо там нещата не вървят, но то е на отговорността на самия митрополит, а не на вероизповеданието“.

Богословът не вярва, че с опрощаването на дълговете за мюсюлманското вероизповедание ще секнат средствата от турския дианет, които получава Главното мюфтийство.

„Действително, когато се приема един такъв закон, би трябвало да се фиксира някаква сума. Ако ще има „царска милост“ за едно вероизповедание, защото за това става въпрос всъщност, да е ясно каква е тази царска милост, а не тя да бъде нещо, което ще се сложи като камък на шията на народа. В крайна сметка, тези пари се дават от средствата, които трябва да отидат за хората, за различни други, особено за социални нужди“.

По всяка вероятност мотивите са чисто политически. Няма заплаха за етническия мир. Влиянието няма да се прекъсне. Дори нито една лира да не идва от Турция, все пак зависимостта на ръководството на вероизповеданието ще си остане. 

Коментари