Съучениците на пребития до смърт Теодор от Враца днес отидоха на училище, потънали в сълзи, разказва „Конкурент". На чина му бяха поставени цветя. „Боевете във Враца не са спирали, няма и да спрат. Реално не спортистите по бойни изкуства са побойниците. Всички от клуба на брат ми по бойни изкуства могат да го кажат и докажат. Защото те са възпитавани на уважение", заяви братът на убития Тодор.
Класът на Теодор му посвети и стихотворение, което публикуваме без редакторска намеса:
"Тя имаше момче заседнало във сърцето й,
и сега виждам сълзите как се стичат върху лицето й.
Наш приятел се спомина,
искахме да го събудим,
но още същия ден почина.
Исках да го върна но съм просто човек,
не исках в последната ни среща той да е във ковчег.
Но това е съдбата, тя не казва кой ще вземе,
никой не искаше тя точно него да ни отнеме.
Тошко никога няма да те забравим,
пак ще се видим някога, но в друг свят,
но сега е време да напуснеш този ад.
Дано поне там си щастлив повече от тук,
усмихвай се на смъртта дори на пук.
Класната стая днес беше празна,
във нея липсваше един,
не искахме така със теб да се разделим.
Никой не искаше да става така".
Вечно твои ХII-ти А.