Вчера се навършиха 80 години от рождението на Харисън Форд. Това е странен повод по няколко причини. Първата е, че Форд е единствената останала голяма филмова звезда.
Никълсън е отшелник. Пачино и Де Ниро отдавна са се изгубили в самопародия. Всички останали са твърде млади, за да се класират. Но Форд все още е тук. Често, когато филмовите звезди достигнат своя връх, всички герои, които играят, се превръщат в продължение на собствената им личност. Но не и Форд. Той е Хан Соло. Той е Индиана Джоунс. Той е Ричард Кимбъл, Джак Райън, Рик Декард. Да го наречем невероятна кариера би било силно подценяване.
Другата причина, поради която този рожден ден е странен, и уверявам, че го казвам с обич, е, че той сякаш е на 80 години от десетилетия. Защото в една индустрия, в която всички на възраст над 25 години са обзети от странно отчаяние да се придържат към младостта си, изкривявайки лицата си с ненужни операции, за да заблудят света, че по някакъв начин са застинали във времето, Форд се е вживял в ролята на закоравял старец като никой друг.
Не виждате това толкова често във филми. В редките случаи, когато го прави, той все още е склонен да играе такива яки момчета, които се хвърлят през прозорците (и след това, като обучен дърводелец, помага да се възстанови прозореца между снимките). Дори в последния си филм, "Дивото зове" от 2020 г., Форд излъчваше мълчалива, жива харизма, за която повечето други актьори могат само да мечтаят. /БГНЕС