Роналдо предложил брак на Джорджина с пръстен за 8 млн. евро

Полет с панорамна гледка – бихте ли се качили на този самолет? (ВИДЕО)

О, времена! О, нрави!

Българка се превърна в герой в Англия - изроди бебе във влак

Последният сред класическите и първият сред средновековните учени. Августин Блажени

Мит или реалност. Чудовището от Лох Нес

Египет си иска обратно Розетския камък от Великобритания

Кметът на Лондон избра красива българка за реклама на града

Война и мир. 11-тият час на 11-тия ден от 11-тия месец на 1918 година

За цената на Бог и как Мартин Лутер наказва алчността на католическия клир

Последната битка на краля

Микросветът, който е навсякъде около нас

Откриха диетата, с която отслабваме и не качваме отново

Колко кислород произвежда едно стайно растение?

Урокът на "Бирения пуч". Какво се случва, когато откажеш да се учиш от грешките си

Данък брада. Насилственото цивилизоване на мужиците, започнато от Петър I

29.8.2014 г. 17:39

Епохата на управление на Руската империя от Петър I Велики е време на много промени. Като се започне от коренната промяна в държавните административни структури, промяната в календара, фактическото подчиняване на църковната власт, създаването на флот, строежът на нова столица, пренасянето на столичните структури в Петербург и още, и още. Обаче, първото, за което се сеща човек, когато стане дума за времената на Петър Велики, вероятно е безпощадната му битка срещу брадясалите мъжки лица. Въведеният от царя данък за правото да се носи брада, е станало като синоним на насилственото европеизиране на Русия.

Действително, битката на Петър Велики с брадите на мужиците започва веднага, след завръщането на царя от обиколката му в Европа. На 29 август 1689 година Петър I издава указ “О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии”. Според указа, от началото на Новата година (която по това време в Русия започва на 1 септември) се забранява носенето на бради.

Въвеждането на мярката започва с “жестока ПР-акция”: 26-годишният цар привиква знатните си боляри, взема ножици и собственоръчно подстригва брадите на членовете на някои от най-влиятелните родове. Акцията е шокираща.

После процедурата набира скорост. По време на специалното обедно угощение по случай Нова година у един от най-знатните боляри – Шеин – честта да подстригва брадите на присъстващите се пада на царския шут.
Новото хрумване на царя едва ли е било чак толкова изненадващо за приближените на Петър I – все пак те са наясно с плановете му за европеизация на страната и вероятно мнозина от тях морално са били подготвени за новата мода.

Но за простолюдието нещата не стоят така. Насилственото лишаване от брада наистина е неочаквано. Защо? Заради дълбоко вкоренената вяра у хората. По църковните канони брадата е нещо свещено за обикновените руски мужици. И все пак, указът предвижда “вратички” за онези, които не желаят да се разделят с брадите. На 5 септември 1689 година втори указ “препоръчва” на всички мъже, намиращи се на държавна служба и издръжка, да бръснат брадите и мустаците си. Правото да носят брада е дадено на попове и дякони, а всички останали, които не желаят да се обръснат, следва да заплатят данък за да се ползват от това право.

Недоволството сред обществото е бурно. За старообрядците новото въведение се превръща в явно потвърждение за “дяволската същност на новата власт”. На някои места се стига и до открити бунтове срещу властите, но изобщо не си мислете, че царят се колебае в налагането на своята воля. Всички бунтове са потъпквани без капка жалост.

Мъжете с най-неустойчива психика, лишени от брада, дори посягат на живота си.
Обяснението, както вече споменахме, се крие в голямото влияние на църквата в живота на обикновените руснаци. Бръсненето и подстригването на брадата е забранено по каноните от 6 Вселенски събор, както и от светите писания (творбите на св. Епифан Кипърски, св. Кирил Александрийски, преподобния Теодорит и св. Исидор Пилусиот). Логиката на духовните водачи е следната: бръснещият се изразява недоволството си от външният вид, с който го е надарил Твореца. Което пък е грях, защото посягайки на брадата си, човек се опитва “да поправя” Божият замисъл.

Съпротивата от страна на църквата не е толкова бурна, но пък е реална. Църковните служители просто отказват да благославят онези, които са без бради. А за богопослушните хорица от онова време, това е жестоко наказание.

И въпреки това, енергичният цар неотклонно следва своята си линия на поведение. Неговата логика е, че освен сближаването към цивилизована Европа, данъкът за носене на брада носи и добри приходи в хазната.
Не малко от състоятелните граждани искат да запазят брадите си, за което обаче се налага да платят значителни такси. А Петър Велики има нужда от пари – строежът на флота и воденето на войни са начинания, които гълтат много средства.
Затова, освен данъкът за носене на брада, имало и данъци за печките в домовете, за носенето на ботуши, върху дървата за отопление, собствените бани и още от този вид.

Обаче Петър I не е първият, прибягнал до въвеждането на такса за носене на брада. Първи тази мярка прилага английският крал Хенри VIII през 1535 година. По-късно примерът му е последван и от дъщеря му – Елизабет I, която облага с данък всяка брада, която е отраснала на лицето за повече от две седмици.
В Западна Европа страстите около носенето на брада също са свързани с църковните правила и догми. През 1119 година на Събора в Тулуза е издадено предписание, което забранява носенето на дълги коси и бради, но мнозина тълкуват това правило като не изключващо носенето на къси бради. В католическата църква в края на XVI век за пълната забрана на брадите се обявява и един от радетелите за строгите правила в поведението кардинал Карло Боромео, но идеята му не среща подкрепа и се проваля.

Петър I се оказва по-последователен в действията си, постепенно новите норми обхващат всички поданици на империята. През 1699 година е въведен специален знак, който се дава на всеки желаещ да носи брада и си е платил таксата за това удоволствие.

Самият цар освобождава от тази такса само двама души – московският губернатор Тихон Стрешньов, който се ползва с царското благоволение, и боляринът на преклонна възраст Михаил Черкаски.

През януари 1705 година данъчното бреме за носене на брада е строго диференцирано според съсловната принадлежност. Царедворците, градските дворяни и чиновниците, ако искат да носят брада, трябва да платят астрономическите за онези години 600 рубли годишен данък. Търговците – 100 рубли, обикновените граждани – 60 рубли, слугите, кочияшите и прочие градски длъжностни лица – по 30 рубли. За селяните е значително по-проста ситуацията – никой не им събира годишна такса за носенето на брада, но ако решат да посетят града, всяко влизане в чертите му им коства по 1 копейка.

През 1715 година данъкът е уеднаквен и всички, държащи на брадата си, плащат по 50 рубли годишно. По това време освен селяните и духовенството, верни на носенето на брада остават много религиозните и материално обезпечени хора, както и разколниците. На последните, освен носенето на брада им е предписано да носят старомодни дрехи, за да изглеждат в очите на обществото като нещо архаично. Нарушителите са заплашвани от санкциониране, при това – гарантирано, защото според царския указ, всеки, издал нарушител с брада, получава половината от глобата. Липсата на пари не оправдавала брадатите – ако нямаш да си платиш глобата, каторгата ти е гарантирана, докато изработиш нужните за заплащането й пари.

Следващите монарси след Петър I продължават твърдата линия срещу брадите. Дъщеря му Елисавета Петровна потвърждава законите на баща си. В обществото облагането на носенето на бради по онова време се възприема точно както днес се възприемат ограничаването на правата на сексуалните малцинства.

Едва Екатерина Велика през 1772 година отменя данъка за брадите, просъществувал почти седемдесет години. Но към този момент търсеният резултат е постигнат – поголовното носене на бради сред руснаците остава в миналото. Брадата се превръща в атрибут изключително за духовните лица и селяните от забутаната провинция.
Въпреки отпадането на забраната, по времето на Екатерина II не всички са имали право да носят бради. Подобен лукс е забранен за държавните чиновници, военните и придворните.

По времето на Николай I към забранителния списък са добавени всички чиновници, военните и студентите. Неписаните правила от това време дават правото на брада само на хора на почтена възраст, а на носенето на брада от младежи се гледало – мека казано – се лошо око. Все пак на военните офицери от някои родове войски все пак е разрешено да отглеждат мустаци и бакенбарди.

Последният царски указ, който се занимава с темата за брадите, е издаден през 1901 година, и с него император Николай II разрешава по величайшата си воля носенето на брада, мустаци и бакенбарди на юнкерите.

Ехото на всички мерки, предприети от Петър I се долавя и до днес. Например, брадата е забранен атрибут за всички военни. Разрешени са и то не за всички чинове, мустаците.

Коментари