Марк Юний Брут - "убиецът на Цезар"

115 години от началото на строежа на Аквариума във Варна

Библейска математика или Денят на Сътворението

Битката при Секигахара, предопределила съдбата на феодална Япония за повече от два века и половина

Как Великобритания се превръща в морски хегемон за столетие. Битката край Трафалгар

Битката при Зама и разгрома на Картаген

Краят на най-продължителния конфликт в историята - Стогодишната война

Рибари с рекорден улов – хванаха риба с тегло два тона (ВИДЕО)

Да рисуваш живота в града. Джовани Каналето

Рекорден джакпот от 220 млн. евро падна във Франция

Непокорният гений Оскар Уайлд

Забравеният гений. Еванджелиста Торичели

Фридрих Ницше - от нихилизма до нетеизма*

Повредена картина на Банкси беше продадена за 25 млн. долара

Сражение, прекроило съдбите на Англия, Европа и света. Битката при Хейстингс 1066 година

Островът на надеждата, или как "карго култът" е променил живота на цял народ

31.7.2014 г. 22:12

Ако случаят ви отведе на островите Меланезия, докато се любувате на природните красоти, може да се натъкнете на нещо, което да ви напомня диспечерските вишки по летищата. Или пък да видите подобие на самолет, направено от слама. Ако много ви провърви, може да срещнете местен жител със “слушалки” от черупки на кокосов орех, който говори съсредоточено нещо в импровизиран бамбуков микрофон. Не бива да се плашите от него, но не бива и да му се присмивате, защото това не е нищо повече от религиозен обред, с чиято помощ местните жители молят боговете да им изпратят “железните птици” с продукти, сечива, дрехи и лекраства.

Тази уникална религия на меланезийците е известна като “карго култ”.
Не може да се каже кога точно се е зародил. Някои изследователи предполагат, че корените се крият още през 1774 година, когато меланезийския остров Тана е посетен за пръв път от великия мореплавател Джеймс Кук.
За местните жители, живеещи в изолация и цял живот занимаващи се предимно с риболов, отглеждане на свине и земеделие, появата на Кук е истински “религиозен” шок.
Белите хора, от гледна точка на местните, нищо не правят, но разполагат с огромни запаси от продукти, удобни дрехи, оръжия и инструменти, с които съвсем охотно се разделят срещу някоя и друга услуга.

След Кук на острова се появяват и други европейци, които притежават също толкова много полезни вещи. Още по-късно обаче, европейците, явно не виждайки никаква полза от посещението на острова, спират с визитите.

За местните това е още по-голям шок. Защо добрите богове, изпратили им белите хора с прекрасните вещи, изведнъж са се разгневили?

И след като решили, че да си върнат благоволението може само с правилни молитви, местните започват да повтарят поведението на белите, предполагайки, че тези “обреди” ще им донесат отново благополучие. Нещо подобно са преживели жителите и на другите меланезийски острови, където са се срещали с европейци.
Европейските изследователи са описали подобни странни вярвания, разпространени по многобройните острови в меланезийския архипелаг, още в края на XIX век. Но “разцветът” на тази традиция се пада по времето на Втората световна война.
В битката за надмощие с Япония американските военни създават множество бази в Тихия океан, в това число и в Меланезия.

За поклонниците на култа, идването на американците е направо “второ пришествие”. Правилните молитви са дали резултат – белите хора са се върнали и този път не са само с кораби, но и с летящи “железни птици”. А новите продукти са още по-вкусни, дрехите още по-добри, лекарствата – чудодейни, да не говорим за магическите фенерчета и радиоприемници.
Белите охотно и щедро плащат, срещу помощта в строежа на временните летища, или за услугата да им се покаже пътя. Животът на меланезийците – по техните разбирания – става щастлив и безгрижен. После войната свършила и белите пак си заминали. “Железните птици” отлетели и повече нямало щедри “дарове от боговете”.

Жреците на новата религия, която вече има огромен брой последователи, обясняват на съплеменниците си, че не се молят достатъчно добре на боговете, затова и вече ги няма даровете от небето. Меланезийците се заемат отново с още по-голямо усърдие да молят боговете, отново да им изпратят “железните птици”.

Онези, които за пръв път чуват за “карго култа”, са склонни да се усмихват с разбиране – ето на! "Безплатният обяд" може съвсем да обърка хората! Но това не е точно така.

За да се разбере поведението на меланезийците трябва да се погледне към света през техните очи. Белите хора, които посещават островите им, реално не полагат никакви усилия за прехраната си. Нито гледат животни, нито сеят и обработват земя, а винаги имат храна, добри дрехи и всичко нужно. Откъде се взема това? Разбира се, че им е дадено от боговете. А защо боговете са щедри към тях? Защото знаят правилните молитви и ритуали. И ако тези ритуали и молитви се повтарят, то “железните птици” с “подаръците” ще започнат отново да идват.

Аборигените започват да строят летищни площадки, диспечерски вишки, изработват си самоделни “слушалки”, започват да крещят в бамбуковите микрофони, но… самолетите така и не се появяват. Значи, не повтаряме достатъчно добре ритуала, казват жреците. И меланезийците започват да се опитват още по-добре да подражават на онова, което правят белите, дори провеждат нещо, наподобяващо войскови паради, но ефект няма.

Новата религия намира обяснение и за този неуспех: “железните птици” си летят, просто белите хора ги улавят на някои от другите острови (някои от военните летища по островите продължават да се използват, заради останалите там американски заселници). И изобщо, “железните птици” още от самото начало са изпращани от боговете, а подлите бели просто са “крадели чуждите птици”.

Когато антрополозите се добират до островите с научна мисия, изпаднали в ужас от това, което заварили.
“Карго култът” до толкова завладял меланезийците, че традиционните им отрасли в бита западнали. Островитяните били заплашени от съвсем реален див глад. Антрополози и психолози се опитват да накарат местните да повярват, че са се заблуждавали в религията си, но аборигените посрещат тези обяснения с гняв. Според тях, белите, които им крадат “подаръците от боговете”, искат просто отново да ги излъжат.
След като става ясно, че с “карго култа” няма да е лесно да се справят, учените молят на островитяните все пак да им бъде оказана хуманитарна помощ.
И какво мислите се случило? Появата на всеки нов самолет с помощи се превърнал за адептите на “карго култа” в потвърждение за правотата на техните вярвания. Религията тотално се вкоренила.
Ситуацията започва да се променя едва, когато жители на островите започват все повече да пътуват из цивилизования свят. С разбирането какво се случва по широкия свят, започнала и промяната в религията.

“Карго култът” започва да губи привърженици, макар че все още не е съвсем загинал.
На остров Тана, откъдето всичко започнало, и днес процъфтява култа към Джон Фрум – някакво висше същество, което прилича на американски войник от времето на Втората световна война. Местните чакат и се надяват Джон Фрум да дойде, да изгони нечестните бели хора и да им върне “подаръците от боговете”. За да стане това по-бързо, е задължително да се откажеш от такива аспекти на цивилизацията като парите, работата на полето, образованието в училище, и в същото време трябва да се грижиш да останат непокътнати дървените макети на авиационни вишки и сламените самолети.

Култът към Джон Фрум се оказва учудващо устойчив. Последователите му са създали собствена политическа партия, която да отстоява интересите им.
Смята се, че “карго култът” вече е преживял разцвета си и с времето ще замре съвсем.

Един от учените, работещи с поклонници на култа към Джон Фрум попитал един от тях:
- От времето, когато Джон Фрум ви е обещал, че “товарът” ще дойде, е минало много време. Защо все още вярваш в това?
Меланезиецът го погледнал внимателно и му казал:
- Вие, християните, чакате второто пришествие на Христос вече 2000 години и все още не сте загубили вяра в него. Защо аз трябва да спра да вярвам на думите на Джон Фрум?

Коментари