Марк Юний Брут - "убиецът на Цезар"

Британски учени накараха растения да си правят селфита

Шарън Стоун на 61 – по-красива от всякога

Библейска математика или Денят на Сътворението

113 години от началото на строежа на Аквариума във Варна

Битката при Секигахара, предопределила съдбата на феодална Япония за повече от два века и половина

Как Великобритания се превръща в морски хегемон за столетие. Битката край Трафалгар

Австралийска авиокомпания извърши най-дългия директен пътнически полет

Битката при Зама и разгрома на Картаген

Краят на най-продължителния конфликт в историята - Стогодишната война

Да рисуваш живота в града. Джовани Каналето

Краят на Балканските мечти за свобода от 1448 година

Непокорният гений Оскар Уайлд

Семейство, чакало 9 г. края на света в мазе, е открито в Холандия

Забравеният гений. Еванджелиста Торичели

916 години от превземането на Йерусалим от рицарите на Първия кръстоносен подход

16.7.2015 г. 09:31

Преди 916 години, в средата на месец юли, се случва едно от най-важните за историята събития. Християните – кръстоносци превземат Йерусалим и го освобождават от мюсюлманите.

През 1095 година папа Урбан II призовава кръстоносците да освободят Гроба Господен от мюсюлманското владичество. Папата обещава на всички храбри войни, решили да участват в кръстоносния поход, че ще им бъдат опростени всички грехове и дългове.
Разбира се, че след подобно обещание веднага се намират доброволци, готови да се впуснат в дългото пътуване към Йерусалим, след като ще им бъдат опростени дълговете. Но се налага да почакат.

Едва през 1097 година е събрана нужната за подобно начинание военна сила, съставена от нормански, френски и германски рицари, която поема към древния град. За да достигнат до целта си участниците в Първия кръстоносен поход се налага да пътуват цели две години. Но не само заради голямото разстояние, но и заради факта, че рицарите не подминават без да превземат нито един град по пътя. Една от най-сложните за кръстоносците операции е обсадата на Антиохия. Градът е превзет, но внезапно избухва епидемия от тиф, която буквално покосява армията им.
В епидемията умира и знаменитият епископ Адемар Монтейски, почитан като духовен водач на войските в похода. Това забавя кръстоносците с половин година, за да възстановят силите си и да продължат към Йерусалим.

Войската губи хора не само заради епидемията. Един от предводителите в похода – Боемунд Тарентски – след победата решава да се провъзгласи за принц на Антиохия и отказва да продължи към светите земи. Двама от братята на френския крал също решават, че превземането на Антиохия е достатъчно за тях и заедно с командваните от тях рицари и прислуга благополучно отплават към родните земи.

В края на 1098 година от Антиохия към Йерусалим потегля Раймонд IV, граф на Тулуза, предвождащ рицарите от Прованс. По пътя графът решава да превземе още един град – Маарат (или Маре, както е наричан от кръстоносците), но среща яростната съпротива на защитниците му. Провансалците биха могли да претърпят катастрофално поражения под стените на града, ако Боемунд (вече Боемунд I Антиохски) не пристига с подкрепления. Принцът на Антиохия не би си направил труда за този поход, ако не научава, че Маарат е обсаден не от кого да е, а от личния му враг и съперник Раймонд Тулузки. Боемунд е воден от завистта и от нежеланието да приеме, че Раймонд може да запише името си като освободител на Маарат.

Помагайки на съперника си, Боемунд записва на сметката си и заслугите за превземането на още един град. Маарат пада под натиска на двете рицарски армии. Кръстоносците разграбват града и се отдават на разгулни забавления. Това продължава повече от месец. Накрая недоволството, че всички са забравили за главната цел - Йерусалим, принуждава началниците да стегнат отново бойните редици и да продължат похода.

Пред стените на Триполи Раймонд Тулузки отново решава да го превземе, но градът не се предава и обсадата продължава половин година. Командващият е принуден в крайна сметка да свали обсадата, защото броженията сред подчинените му все повече растат – всички са недоволни, че отново са се заели със задача, различна от освобождаването на Йерусалим.

Докато преминават край Тир, Акра и Кесария предводителите на похода едва успяват да се удържат от поривите да превземат и тези градове. Изкушението е огромно и накрая надделява – няколко дни кръстоносците губят, докато началниците им спорят кой град да превземат – Дамаск или Кайро. Накрая е взето Соломоново решение - да продължат директно към Йерусалим.

Войската на християните се озовава пред стените на светия град на 7 юни 1099 година. Историците пишат, че когато съзират заветните стени, кръстоносците падат на колене и започват да се молят.

От другата страна на укрепленията ги наблюдават стражите на халифа. Емирът на Йерусалим Ифтикар ал Даула не желае сражения и предлага на рицарите да оставят оръжието си и да влязат в града, за да посетят светите места, да се помолят и да поемат обратно към дома си. Сред кръстоносците не се намира нито един желаещ подобно нещо. Започва месец на обсада и много кървави схватки по стените на Йерусалим. Смъртта покосява много хора – както от атакуващите рицари, така и от защитниците на града. Мюсюлманите отравят водата в кладенците и водоемите близо до града, дебнат в засада и не дават възможност кръстоносците да получават продоволствени доставки.

Първият опит за масиран щурм кръстоносците предприемат на 13 юни, но претърпяват поражения. Съдбата не вещае нищо добро за християните. Няколко от корабите, доставящи храни за армията им са пленени от защитниците на града. Освен това, научават, че от Египет настъпва фатимидската армия, пратена на помощ на защитниците на Йерусалим.

Никой не е наясно чия точно е хитрата идея за провеждането на кръстен поход около обсадения Йерусалим. Вероятно е хрумване на някой от предводителите, който съобщава пред отчаяните, гладуващи кръстоносци, че му се е явил насън починалият край Антиохия Адемар Монтейски и поискал провеждането на кръстен поход около обсадения град. Това щяло да върне късмета отново на тяхна страна.

На 8 юли всички от обсаждащата армия се строяват и боси и молещи се преминават край стените на Йерусалим. Това безспорно повдига бойния дух на християните. Само за няколко дни успяват да построят обсадни кули, метателни машини и да предприемат нов щурм. Той започва късно през нощта на 13 срещу 14 юли. Отпорът на защитниците е свиреп – върху атакуващите се изливат вряла вода, горящи дъски и парцали, камъни и стрели.

Напорът е отчаян и накрая, в късния следобед на 15 юли 1099 г. част от северната стена на Йерусалим поддава. Кръстоносците нахлуват в града. Защитниците му панически бягат. Но още на следващия ден – 16 юли – цял Йерусалим е застлан с труповете на хилядите избити жители на Светия град.

Някои наричат кръстоносците спасители, други – жестоки варвари.

Фактите са такива – след падането на Йерусалим клането е масово. Всички – не само воините – биват подложени на безпощадно изтребление. Някои защитават действията на кръстоносците, като казват, че просто са нямали друг избор. Ако оставят живи мюсюлмани, то те непременно ще потърсят отмъщение.

Скоро е избран и управител на Йерусалим. Раймонд Тулузки се отказва да заеме трона, затова короната е предадена на Годфроа дьо Буйон. Той обаче отказва да се нарече крал в града, където е умрял Христос, затова приема титлата Защитник на Гроба Господен.

Постепенно в града са възстановени християнските светини. Разрушеното е построено наново, а през август християните откриват Животворящия кръст, на който е разпнат Спасителя. Йерусалим става християнски.
 

Коментари