Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Докога ще бъдем играчка на твоята беснота? До къде ще стигне необузданата ти дързост? Нищо ли не е за тебе това, че палатът е окръжен нощя с въоръжена стража, нито това, че градът е във военно положение, че жителите му са изпоплашени и всичките добри граждани търчат на защита на отечеството, нито това, че сенатът се събира в най-безопасно място? Или нищо не четеш по лицата на присъстващите тука? Не видиш ли, че са открити намеренията ти, че съзаклятието е заобиколено тука със свидетели, оковано от всякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил в последните две нощи, де, с кого и за какво си се съвещавал?
О, времена! О, нрави! Всичките тия злодейски кроежи, Сенатът ги знае, консулът ги вижда и Катилина е още жив! Жив е! Що казвам? Явява се в сената, взима участие в съвещанията за обществените работи, и в ума си избира и определя измежду нас жертви за своята злоба. А ний, които имаме силата в ръцете си, мислим, че сме изпълнили всичките си длъжности към отечеството, като сме защитили своя живот от беснотата и злобата на Катилина. Отдавна трябваше, о Катилина, да те повлекат на наказание по заповед на консула и да претърпиш смъртта, която готвиш за всичките.
преводът е на Иван Вазов и Константин Величков от 1884 година
Това е началото на една от най-прочутите и най-изучавани в историята речи. Произнася я Марк Тулий Цицерон, a обект на нападките му е сенаторът Катилина, заподозрян в организирането на заговор за узурпиране на властта... пълният текст и аудио>>>