Всеки народ заслужава съдбата си. Шарл дьо Монтескьо

"Градът на кралете", който местните наричат просто Лима

Хаваите – от Кук до Обама

Най-големият в света шлифован диамант за първи път на изложение

Началото на края. Окончателното разделяне на Римската империя на Източна и Западна

Забележителният живот на Бенджамин Франклин

…И по света започна своето странстване “Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча”

Денят, когато Октавиан стана Август, а Рим - империя

"Лицемерието е модерен порок, а всеки модерен порок минава за добродетел". Молиер

Британският музей, горещият шоколад, самураите и шампоана – свързва ги един човек

Уикипедия навършва 21 години

Величието на трагедията на Марк Антоний

"Лаокоон и синовете му" - шедьовърът, превърнал се в емблема на човешката агония

Седем пъти консул, "трети основател на Рим". Гай Марий

"Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти". Джек Лондон

Тайпинското въстание: "По-младият брат на Христос" срещу Конфуций

1.6.2021 г. 22:13

През 1843 година, само година след края на Първата опиумна война, в селцата около разтърсения до основи от „презморските варвари“ Кантон, се появява поредната секта. В хилядолетната история на Китай подобни тайни общности – религиозни, политически, мафиотизирани, а най-често, всичко това на едно място – са стотици. По времето на манджурската династия Цин, тези общности твърдо се противопоставят на узурпаторите на властта и жадуват да върнат блясъка на легендарната вече национална династия Мин.

Още в края на XVIII век, едно от най-известните китайски тайни общества в света - "Обществото на трите хармонии" (познато най-вече, заради по-късния му еквивалент в модерния мафиотски свят - „Триада“), вдига бунт срещу манджурите в Тайван и южните провинции. С това завършва един период от почти век, през който вътре в Поднебесната цари относителен социален мир. В началото на XIX век в Северен Китай се появява будистката тайна секта „Байляндзяо“ (Белия лотос), което оглавява друго въстание, продължило почти девет години. Особеното при него е, че след потушаването му през 1805 година, на бунт се вдигат онези, които доскоро са помагали за потушаването му – селското опълчение и доброволните части. Те настояват да им се изплатят компенсации, след демобилизацията. В крайна сметка, понеже не могат да се справят бунтуващите се, властите са принудени да им раздадат земи от държавния фонд.

Цялата първа половина на XIX век в Китай преминава под знака на постоянни вълнения из провинциите, спорадични бунтове и метежи, организирани от тайни общности... пълният текст и снимки>>>