Съществува една максима, че империите идват и си отиват с проливането на много кръв. От дистанцията на времето, днес можем да твърдим, че раждането на Римската империя наистина започва с проливането на кръв, при това – кръвта на много виден човек.
Историците са единодушни, че убийството на Гай Юлий Цезар може да се смята за началото на трансформирането на Римската република. На мартенските иди – 15 март 44 година преди новата ера, в най-висшата институция на републиката – Сената, група сенатори се нахвърлят върху диктатора и слагат край на живота на човека, прославил себе си и Рим. Иронията в цялата случка е, че Касий, Брут, Каска, Цина, Цимбер, Лепид и съмишлениците им се опитват чрез убийството на Цезар да запазят Републиката, но крайният резултат е точно обратен – след период на дълги граждански войни Рим окончателно минава под еднолично управление на императори, а Сенатът става по-скоро досаден консултативен орган.
В наши дни всеки е чувал фразата “И ти ли, Бруте?”. При произнасянето й всеки ще се сети за умиращия Цезар и разочарованието му, че е бил предаден от човек, когото смята за много близък. Историците обаче разказват по друг начин случилото се на 15 март 44 г. пр.н.е. Плутарх пише, че Цезар бил предупреден за готвеното покушение и е посъветван да наеме охрана. На което той отговорил, че “По-добре да умреш веднъж, отколкото постоянно да очакваш смъртта”. Пак при Плутарх се среща и другото предупреждение, този път изречено от авгура (гадател) Тит Вестриций Спурина, който го спира и му казва, да се пази от мартенските иди (Cave Idus Martias). Днес тази фраза също се ползва като предупреждение за предстоящи неприятности... пълният текст и снимки>>>