Много народи носят със себе си спомена за дълбока древност. И у много се наблюдават сходни периоди през годината, в които населението се отдава на всеобща разпуснатост – време, през което обикновените ограничения на закони и морални норми се отхвърлят и за кратко цялото общество се отдава на веселби.
Тези изблици на потисканата в ежедневието “тъмна страна” на човешката същност обикновено са свързани с един или друг земеделски сезон. Но има един такъв период, който човешката цивилизация е пренесла от древността в съвремието, и който днес също отбелязваме с повече разпуснатост и веселба. Днес го наричаме коледно-новогодишни празници, но в дъното на тази традиция стоят римските Сатурналии.
Празникът се падал през декември, последният месец от римската година. За пръв път тържествата в чест на бог Сатурн се провеждат през 497 година пр.н.е., когато на форума в древния Рим е осветен храма, посветен на бога, когото римляните смятат за закрилник на земеделците. Всяка година, ante diem xvi Kalendas Ianuarias, т.е. шестнадесет дни преди началото на месец януари, римските граждани се впускали в празника на Сатурналиите. Тържествата са три дни. В по-късен етап, след календарната реформа на Гай Юлий Цезар, са добавени два дни, за да се синхронизира календара със слънчевата година. Така Сатурналиите започвали на 17 декември, а по времето на Октавиан Август продължителността им е цели седем дни.
Зад цялото веселие и разпуснатост римляните отдавали почит на Сатурн, божеството на сеитбата и селското стопанство. Според преданията, в древни времена Сатурн царува в Лациум и времето на неговото управление е белязано с доброта и справедливост, радост, любов и всеобщо благоденствие. В този “златен век” (aurea aetas), няма господари и роби,... пълният текст и снимки>>>