Не е задължително да си от богат род с дълга история, да въртиш майсторски меча или да извършваш купища подвизи, за да станеш рицар на Британската корона. Понякога е достатъчно да си абсолютен специалист по... чая.
В края на XIX век чаят е все още напитка, достъпна само за състоятелните хора. Не говорим за отварите от билки или плодове, а за напитката от истински чаени листенца. Един предприемчив собственик на бакалия обаче започнал да го продава не на килограм, а в много по-малки разфасовки. Името на предприемача е Томас Липтън. Изведнъж напитката, достъпна до тогава само за елита в обществото, става по джоба на обикновените поданици на Британската корона. За находчивостта си и за перфектния маркетинг, както и за "формиране на английския стил на живот" през 1898 година Липтън получава от кралица Виктория рицарско звание.
В същото време в Америка цената на чая си остава все така висока, а популярността му е същата като в Европа. Ситуацията се променя, когато по недоразумение през 1908 година чаеният магнат Томас Съливан изпраща на потенциални купувачи мостри от нови сортове чай. Само че, вместо в утвърдилите се тенекиени опаковки, доставката е в малки памучни пакети. Получателите на мострите решават, че чаят трябва да се вари, без да се вади от тези "чувалчета". Съливан остава много учуден, когато започват да му поръчват следващите доставки да са в... чувалчета.
По време на Първата световна война идеята за еднократните дози чай е взета "на въоръжение". В армейските подразделения започват да се доставят чаени пакети, които обаче не са от памук, а от марля. Войниците започват да ги наричат... пълният текст и снимки>>>