Макбет - набедения крал?

Последният справедлив и почитан цар на Рим. Сервий Тулий

Краят на империята на ацтеките. Превземането на Теночтитлан

Силният човек по времето на Луи XIII, Червеният кардинал. Арман Жан дьо Плеси дьо Ришельо

Нещастната гъркиня. Митовете за Клеопатра, които приемате за истина

Подвигът на цар Леонид и 300-те спартанци. 2500 години от битката при Термопили

Дъжд от падащи звезди тази нощ

Ураниборг. Първата европейска обсерватория

Нудист подгони глиган в Берлин, задигнал му лаптопа

Едно уникално китайско 2700-годишно острие. Мечът на Гоудзиен

Продукт на хуманността. Как един наблюдателен зъболекар измисля "електрическия стол"

Гигантски надпис SOS спаси живота на трима мореплаватели

Пътуване към неизвестното. Началото на първото плаване на Колумб

Александър Исаевич - титанът, дръзнал да напише истината за "Архипелаг ГУЛАГ"

Veni, vidi, vici

Пандемии и паника. Или как по време на епидемии търсим виновни и си намираме жертви

11.3.2020 г. 18:50

Откакто съществува човешката цивилизация катастрофалните епидемии са неотменна част от историята ?. Още през седмото хилядолетие преди новата ера в различни места на Стария континент се появяват и процъфтяват неолитни култури; хората по това време се научават не само да обработват земята и да отглеждат домашни животни, но и да изработват керамични съдове, да строят домове, да градят големи селища. Развитието на цивилизацията бавно, но непрекъснато върви напред. През IV-тото хилядолетие преди новата ера обаче, то явно се забавя. Броят на населението намалява. Данните от археологическите находки сочат, че много поселения, където дотогава от дълго време са живеели хора, изведнъж или постепенно биват изоставени. Развитието се връща към нормалните си темпове в доста по-късни времена.

Съществуват различни обяснения, които търсят отговор на въпроса, какво се е случило. Нито едно от тях обаче не може да бъде потвърдено напълно, най-вече, защото разполагаме с твърде оскъдна информация за далечните времена. През 2018 година в Швеция археолози провеждат разкопки на неолитно погребение, което се отнася тъкмо към средата на IV-тото хилядолетие пр.н.е. При анализите на находките, учените откриват чумни бактерии. Така на преден план излиза хипотезата, че в онези праисторически времена спадът на населението може би е предизвикан заради епидемия от чума.

За тази най-древна от известните ни епидемии може само да се спекулира. Но за масовия мор, стоварил се в древна Атина през V век пр.н.е., по време на Пелопонеската война, разполагаме с подробен разказ, оставен ни от прочутия историк Тукидид. Днес експертите дискутират, дали в разказаното от античния пълководец и историк се касае за епидемия от чума или тиф, но диспутите, относно причинителя на трагедията, не намаляват усещането за ужаса, обхванал античния свят в онова време.
 

Атинската чума

По време на Пелопонеската война, която се води в периода между 431 г. пр.н.е. и 404 г. пр.н.е., спартанските отряди нахлуват в Атика. Жителите на Атина и бежанците от околните селища са принудени за дълго време да търсят защита зад укрепените стени на древния полис. Епидемията, която избухва, много бързо се разпространява, заради огромното пренаселване на града.

В разказаното от Тукидид много добре се виждат онези признаци, които впоследствие ще се наблюдават и по времето на други епидемии, разразили се в различни части на света. На първо място, древните се оказват абсолютно без никакви идеи, как адекватно да лекуват болестта. Разбира се, тогава никой... пълният текст и снимки>>>

Коментари