Китайско летоброене. В навечерието на годината на металния плъх

24.1.2020 г. 10:11

В навечерието сме на китайската нова година, която мнозина избързаха да си честят още с настъпването на календарната 2020 година (по Григорианския календар, който използваме). Разминаването между двете открай време предизвиква обърквания сред онези, които не са запознати с разликите в летоброенето, използвано на запад и в Китай.

От текстовете на Шу дзин ("Книга на историята" или "Книга на преданията") става ясно, че китайските жреци в древността са били хранители и на астрономичните познания. В един от древните летописи са запазени сведения за слънчево затъмнение, случило се - според съвременни изчисления - на 22 октомври 2137 г. пр.н.е. Но корените на разбирането за движението на времето водят началото си от поне хилядолетие преди това, когато древните китайски племена са разполагали с много точни понятия за сезоните и цикличността на природните явления.

Някои китайски летописи свидетелстват - и тези данни се потвърждават от археологически находки - че още през XVIII - XVII век пр.н.е. племенните общности по тези места са се ръководели от година с продължителност от 356 дни. В един такъв цикъл имало 12 месеца, всеки от които с по 29 или 30 дни. За да наваксат натрупващите се разлики, през определени периоди от време добавяли по един допълнителен месец.

Някъде около началото на първото хилядолетие преди новата ера китайските астрономи, знаейки че годината не може да бъде разделена точно на цяло число месеци, и на база на наблюденията си, определят точната продължителност на лунния месец - 29,5 дни и на годината - 365,25 дни. Така се появяват първо лунния, а впоследствие и слънчевия и лунно-слънчевия китайски календари... пълният текст и снимки>>>


Коментари