"Черният петък" за рицарите тамплиери

Българка с рекорд на "Гинес" за най-нисък глас в света

"Мене, текел, фарес". Балтазаровият пир и краят на Нововавилонското царство

Денят на Колумб. Официалната дата на откриването на Америка

Амбиция, меркантилност и крахът на папската претенция за власт над всички. Папа Бонифаций VIII

Разрушителното земетресение в Алепо от 1138 година

Сблъсък на религии. Битката край Поатие

Един от създателите на Рококо: Жан-Антоан Вато

Загадъчната карта на Пири Реис, използвана постоянно за подклаждане на конспиративни теории

Робер дьо Сорбон - човекът, дал името си на един от най-реномираните университети в света

Денят на Лейф Ериксон

Задигнаха часовник за $840 000 от японец в Париж

Добрият стар юмручен бой. Боксът, преди появата на боксовите ръкавици

Сбогом, Слънце: Кога и как ще настъпи краят на Земята?

Най-кървавата морска битка в историята, сложила край на османското господство в Средиземно море

Календарната реформа на папа Григорий XIII

4.10.2019 г. 09:38

Календарът, който използваме днес, води началото си от 1 януари 45 г. пр.н.е. Въведен е в употреба след реформа, извършена предната година по нареждане и с участието на Гай Юлий Цезар. В юлианския календар годините се редуват на цикли от по четири – първите три са с по 365 дни, а към четвъртата се добавя допълнителен 366-ти ден. Така средната продължителност на една година по юлианския календар е равна на 365,5 дни, което я прави по-дълга от тропическата година с 11 минути и 12 секунди.

Несъвпадението на двете води до натрупване на грешка и на всеки 128 години календарът на Цезар “изостава” с едно денонощие от реалното време. Към 1582 година, заради натрупвалите с в продължение на хилядолетие и половина “закъснения”, се стига до разминаване от 10 дни. Поради тази причина в католическа Европа е извършена нова реформа, която цели както да изравни “изоставането”, така и да предотврати... пълният текст и снимки>>>

Коментари