Гетисбъргската реч на президента Линкълн - за новия съюз, основан на човешкото равенство

Вилхелм Тел - легендата, родена от една ябълка

Златният век на Англия. 45-те години управление на Елизабет I

Северната богиня-майка на земята

"Кал, замесена с кръв". Вторият император на Рим - Тиберий

Легендарният адмирал Колчак и неизвестното му битие като учен-полярник

О, времена! О, нрави!

Последният сред класическите и първият сред средновековните учени. Августин Блажени

Мит или реалност. Чудовището от Лох Нес

9-годишно холандче взема диплома за висше образование

С карнавален привкус Габрово предложи свой кандидат за шеф на БФС

Война и мир. 11-тият час на 11-тия ден от 11-тия месец на 1918 година

Мащабите на времето: Динозаврите са живели... от другата страна на галактиката (анимация)

За цената на Бог и как Мартин Лутер наказва алчността на католическия клир

Последната битка на краля

Човекът, който дръзна да напише отговора на вечния въпрос за живота, Вселената и всичко останало

11.3.2019 г. 09:21

Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета (на която на 11 март 1952 година се ражда Дъглас Ноел Адамс), чиито обитатели — произлезли от маймуната форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни... пълният текст и снимки>>>

Коментари