Епоха на всеобщата тревожност. Какво ни разказва за нас самите една книга от средновековието

От калта до императорския трон. Наполеон Бонапарт

Науката е това, което знаем, а философията — това, което не знаем. Бъртранд Ръсел

Празникът Весак - "рождения ден" на Буда

Румънска банка обяви валутните курсове в череши

Гръмпи Кет почина на 7-годишна възраст

Загадките на един античен "компютър". Механизмът от Антикитера

Майсторът на цветовете. Сандро Ботичели

Бившият крал на Белгия Албер II е заплашен от глоба, ако не си направи ДНК тест

65 години от първото телевизионно предаване у нас

Британците се напиват най-много от всички по света

"Културната революция" в Китай: Началото на ужаса за милиони

Истории с поучения, или за майсторството на разказвача Шарл Перо

Седемте чудеса на античния свят са съществували едновременно едва 60-тина години

Историята на една книга: "Майстора и Маргарита"

Човекът, който дръзна да напише отговора на вечния въпрос за живота, Вселената и всичко останало

11.3.2019 г. 09:21

Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета (на която на 11 март 1952 година се ражда Дъглас Ноел Адамс), чиито обитатели — произлезли от маймуната форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни... пълният текст и снимки>>>

Коментари