Хипотезата за блокаж при назначаването на служебно правителство отново излезе на дневен ред на фона на дебата около ограничената „домова книга“ – списъкът с длъжности, от които може да се избира служебен министър-председател. Темата стана особено чувствителна, след като вече имаше публични откази на потенциални кандидати, а в публичното пространство се обсъжда и сценарий, при който функциите на държавния глава се изпълняват от вицепрезидента.
По думите на доц. Христо Паунов, преподавател по конституционно право, ако се стигне до ситуация, в която процедурата „забие“, на практика остават два работещи изхода: Конституционният съд да бъде сезиран за тълкуване или кабинетът в оставка да продължи да изпълнява функциите си до насрочване на избори.
„Ако все пак се изпадне в ситуация, която води до конституционна криза, тогава най-вероятното е да се търси тълкувателна интервенция на Конституционния съд“, казва Паунов. Той подчертава и още един ключов момент – че финалният акт за назначаване на служебен кабинет е президентски указ, а при „твърде ограничен“ кръг от възможни кандидати може да се наложи „разумен компромис“, ако остане „една-единствена личност“, готова да състави правителство.
Юристи обръщат внимание и на празнината в правилата: в Конституцията няма изрично разписано какво се случва, ако всички допустими кандидати за служебен премиер откажат. Именно това отваря вратата към институционално „преплитане“ на правомощия и процедури – проблем, за който в различен контекст предупреждения се срещат и в мотиви и актове на Конституционния съд, свързани с промените в модела на служебните кабинети.
Какъв ще е реалният ход при подобен сценарий зависи от политическата динамика и от това дали ще се стигне до формално искане за тълкуване от КС – но изводът е един: при ограничен избор и масови откази, рискът от процедурна блокада става съвсем реален.