В навечерието на предсрочните парламентарни избори дебатът за промени в Изборния кодекс отново се ускорява, а граждански наблюдатели предупреждават, че част от предложенията са прекалено радикални за въвеждане „на пожар“. Пред БНР председателят на Института за развитие на публичната среда Ива Лазарова описа ситуацията като опит „да се сменят правилата броени минути преди мача“.
По думите й в пакета от „пет обединени предложения“, обсъждан между партиите, изпъкват две промени с потенциал да пренаредят целия изборен процес – въвеждане на сканиращи устройства (оптични скенери) и активна регистрация на избирателите. Лазарова предупреждава, че активната регистрация по-скоро ще свали избирателната активност, отколкото да „прочисти списъците“, и няма да реши дългогодишната апатия към политиката.
Сериозни въпросителни според нея има и около техническата изпълнимост на скенерите – в публичния дебат се говори за поръчка/осигуряване на около 10 000 устройства в рамките на три месеца, което тя определя като трудно постижимо и рисково, включително заради потенциални технически проблеми и репутационни щети за доставчици. Лазарова добавя, че ако се тръгне към този модел, логично би се стигнало и до прекратяване на сегашното машинно гласуване с наличните устройства.
Темата влиза и в парламентарния график. Според информация от Народното събрание и медийни публикации, комисията по конституционни и правни въпроси обсъжда различни законопроекти за промени в изборните правила, а част от тях вече са били приети на първо четене в началото на януари.
Лазарова допуска, че нова технология може да се планира за по-късен вот (например президентските избори), но предупреждава, че ако в кратък срок се стигне до сценарий „само хартия“, това може да предизвика силно обществено напрежение сред избиратели, които настояват за по-голяма прозрачност чрез машинен вот.