Бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров определи решението на Конституционния съд за казуса с референдума за еврото като „звучна плесница на доцента по конституционно право“ – директна препратка към бившата председателка на парламента Наталия Киселова.
В интервю за БНР Киров коментира, че съдът е казал ясно: председателят на Народното събрание не може да заема мястото на самото НС и да решава вместо него дали да се допуска президентско предложение за национален референдум. По думите му Киселова „много добре е съзнавала“, че с връщането на предложението на президента е влязла в противоречие с Конституцията.
Какво всъщност реши Конституционният съд
С тълкувателно решение от 18 ноември Конституционният съд постанови, че председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява допустимостта на национален референдум и да отклонява такова предложение, когато то идва от овластен от закона субект – в случая президента.
Искането на Румен Радев беше парламентът да разгледа предложението му за референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе еврото през 2026 г.?“
Съдът подчерта, че само Народното събрание като колективен орган може да реши дали ще има референдум – председателят може единствено да организира процедурата, но не и да я блокира.
„Дребни хитринки“ и нуждата от „завършващ акт“ на парламента
Проф. Киров определи случилото се през май – когато Киселова върна предложението на президента – като опит с „дребни хитринки и процедурни хватки“ да се избегне политическото решение. По думите му Конституционният съд ясно е посочил, че такъв подход е недопустим.
Той обаче подчерта и друга важна граница:
- никой, включително президентът и Конституционният съд, не може да задължи парламента да реши в полза на референдум;
- задължението на НС е да има „завършващ акт“ – тоест предложението да мине през комисии, да бъде обсъдено в зала и накрая да има ясно гласувано решение „за“ или „против“ провеждането на допитването.
Защо според Киров референдум за еврото вече е нереалистичен
Въпреки че определя решението на КС като победа за президента, проф. Киров е скептичен, че допитването до народа за еврото изобщо може да се проведе в оставащото време.
Той напомня, че законът изисква минимум 45 дни предизборна кампания преди референдум. Дори парламентът незабавно да реши да го насрочи, тези 45 дни ще изтекат след Нова година, когато страната вече на практика е в последната фаза на подготовката за еврозоната.
„Очевидно е, че няма време за такъв референдум“, обобщава Киров и допълва, че при наличието на „монолитно мнозинство“ в парламента темата се превръща повече в политическо говорене, отколкото в реална перспектива за всенародно гласуване.
„Счупеният“ модел на пряката демокрация
В по-широк план бившият конституционен съдия насочва критиката си не само към конкретния случай, а към самия модел на пряката демокрация в България.
Според него основният проблем е, че Конституцията не предвижда нито една тема, по която референдумът да е задължителен – всичко е оставено на решението на Народното събрание. Така всяка инициатива за национално допитване зависи изцяло от политическата воля на мнозинството.
Проф. Киров припомня, че: не е имало референдум за членството в НАТО; не е проведено допитване и за присъединяването към ЕС; сега е малко вероятно да има и за влизането в еврозоната.
„Няма мнозинство, което доброволно да абдикира и да прати важен политически въпрос на арбитраж при народа“, обобщава той и стига до песимистичния извод, че „у нас никога няма да има смислен референдум“, докато този модел не бъде променен конституционно.
Кой печели и кой губи от решението на КС
По оценка на проф. Киров „засега печели президентът“ – защото получава институционално потвърждение, че инициативата му за референдум е била блокирана в нарушение на Конституцията.
„Големият губещ“ според него е бившата председателка на Народното събрание Наталия Киселова, тъй като именно нейният акт е посочен като пример какво не бива да прави шефът на парламента, когато бъде сезиран с искане за национално допитване.
Дали политическото мнозинство ще допусне искането на Радев до дневен ред и ще го отхвърли открито, или ще продължи да избягва темата – това тепърва ще покаже докъде се простира реалното уважение към „победата на правото“, за която президентът говори.