Спас Спасов: Ние вече сме в автократичен режим и в момента той укрепва позициите си

Арман Бабикян: Днешното гласуване на ПП изглежда леко наивно

Калоян Велчев: Подборът на заподозрени, които да се вкарат в ареста, е политически!

Биляна Гяурова за КПК: Политическа неотложност, рейдове към политически неудобни

Петър Ганев: Еврото отваря врати, но не дава гаранции

Проф. Валери Димитров: Няма обедняла държава след влизането в еврозоната

България за продан

Записът, оставката и 6-те процента: нови данни по скандала разкриват връзки към ръководството на ПП

Весела Чернева: Европейците все повече разбират, че войната в Украйна е за Европа

Вътрешнопартийните рокади във варненската организация на ГЕРБ – обновление или завръщане към старото

Филип Гунев: При свръхдоза трябва да се действа с медицинска помощ, не с арест

Огнян Минчев: Русия няма друг избор, освен да имитира желание за преговори

Димитър Аврамов: Не криза, а транспортна постановка видяхме в София

Тодор Тагарев: Русия не е съгласна да спре там, където е в момента. Позицията на Тръмп е ключова

Първан Симеонов: 55% от българите не подкрепят еврото

500-те долара за лекари от чужбина са като 50 млн. за ремонти на ДКЦ-та във Варна: Тошковски кьорфиш

2.7.2025 г. 19:30

Ако погледнем назад във времето приоритетите на цялата управленска коалиция, която е на власт в момента, ще видим, че няма нищо чудно в грубостта, която Тошко Йорданов демонстрира спрямо лекарското съсловие. Защото истинския проблем е дефицитът на кадри, който бавно, но сигурно превзема нови територии в болничните заведения, намиращи се вече не само в малките общини в България.

Перник, например, е типичен пример. Стигна се до реална опасност за спиране на акушеро-гинекологичното отделение в пернишката болница „Рахила Ангелова“. Просто няма лекари и акушерки, които да работят в него! И всичко това става в средно голям български град, който е почти като квартал на София.

Странното в случая обаче е, че вместо да насочат усилия към преодоляване на недостига на медицински кадри, властимеющите непрекъснато натискат за нови и нови ремонти, даже там, където болниците нямат нужда от такива. Типичен е примерът с Варна, където общинските съветници от ГЕРБ, Възраждане, Алтернативата и Български глас буквално страдат от властова абстиненция и са се вкопчили като удавник за сламка в проект за 50 милиона за саниране и ремонти на ДКЦ-тата в морската столица. И въобще не ги интересува дали общината има бюджет или няма! Искат да сторят хората и това е! И всички се досещаме защо! А дали ще има кой да лекува - не щат и да знаят!

Защото в същото време, за никого не е тайна, че има цели отделения във варненската МБАЛ „Св. Анна”, които имат същите кадрови проблеми като в пернишката болница „Рахила Ангелова“. И тук стигаме отново до грубостите в комуникацията на управниците. И в Перник, и във Варна и на много други места в страната водещи лекари настояват, че състоянието на материалната база не е най-належащият им проблем. Общото мнение е, че и дворци да бъдат построени, ако няма медицински персонал, те стават безсмислени!

Проблемът е, че вперените в екстрите на строителните ремонти Тошко-Балабановци, отказват всеки опит за рационализация на подобни предложения! Така че няма нищо чудно в агресията на Тошко-Йордановците спрямо младите лекари. Грозната сцена, на която станахме свидетели, беше само въпрос на време! И тя се случи като закономерност, а не случайно!

Когато Тошковците  са фиксирани в печалбите от ремонти, те нямат интерес от каквито и да е разумни разговори.

Дарко Рогов