При процедурата за касиране на изборите Конституционният съд трябва да установи фактите, които се твърдят в подадените жалби. Съгласно Изборния кодекс съдът има два месеца, за да се произнесе. Ако междувременно парламентът се разпусне, делото не би трябвало да има предмет и съдът може да го прекрати. След промените с непрекъсваемостта на парламента обаче реално Конституционният съд може да работи по делото до свикването на евентуални нови избори.
Това обясни в "Денят започва" по БТВ конституционалистът проф. Пламен Киров. Според него двата месеца, заложени в изборния закон, няма да са достатъчни на съда:
"Ако констатираните нарушения не променят изборния резултат, тогава решението на съда ще бъде, че са законосъобразни. Ако резултатите се променят обаче, КС ще трябва да се произнесе в обратния смисъл".
Нищо не е толкова просто, че да не може да бъде объркано и те го объркаха за пореден път - така проф. Киров коментира проваления избор на председател на парламента от вчера.
"България е много малка държава, за да бъде управлявана от много хора. Постовете в държавното управление винаги са били източник на блага и поради това се пораждат тези центробежни сили и невъзможността да се стигне до някакви национални приоритети, които да обединят партиите, така ме те да управляват в името на народа, а не в свой корпоративен или частен интерес".
По думите му не е редно цели парламентарни групи да гласуват за няколко кандидата. Съгласно приетите вчера правила, утре изборът на председател на НС може са се осъществи с гласовете на повече от половината присъстващи в залата.
"Избирането на председател на НС не предпоставя създаването на редовно правителство. Нашите политици не искат да разберат елементарни неща и експериментират с народа. Не трябва да се учудват, когато народът започне да експериментира с тях".