Петър Колев: България е Европа, защо все още се страхуваме от Белград и Москва

Николай Василев: Мерките за контрол на цените няма да дадат резултат

Какво се крие зад скъпотията в България

Лидия Шулева: Вместо данък свръхпечалба - да се спрат мерките, свързани с пандемията и войната

Милен Велчев: Има риск от фалит след 1-2 години, трябва да се слушат съветите на Велкова

Дянков: Бюджетният дефицит е рекорден за последните 25 години

Николай Вълканов: Тавани на цените и на надценката са невъзможни

Красен Станчев: Всички данъчни облекчения трябва да отпаднат

Люпчо Георгиевски: Със забраната за името на Иван Михайлов РСМ предава народа си

Кузман Илиев: Падане на валутния борд и заем от МВФ са равни на финансов Армагедон за България

Проф. Александър Маринов: Голяма част от хората не иска и да чуе, камо ли да участва в изборите

Любослав Костов: Няма логика надценките да са толкова големи, търговците трябва малко да се засрамят

Левон Хампарцумян: В България плащаме повече, отколкото в Люксембург или Франция

Таван на цените или таван на надценката ще намали цената на стоките

Разпъван е чадър над фалшифицирането на данни за парникови емисии от хора на високи постове

Стоян Панчев: Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация

30.1.2023 г. 14:52

Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация не само от индексацията на потребителските цени, но и в дългосрочен план от смяната на монетарния модел и преминаването от валутния борд към общата европейска валута, особено в тези кризисни години. 

Това е мнението на макроикономиста Стоян Панчев от Експертния клуб по икономика и политика (ЕКИП). 

В предаването "12+3" той изказа неразбиране за настояването смяната на лева с евро да се случи непременно в началото на 2024 година. Според него процесът може да бъде отложен с една или две години:

"Да се изчака евентуалното провеждане на референдума за това, да се види резултатът от него и тогава, ако е положителен, да се върви към 2025 или 2026 г., примерно", каза Панчев и коментира, че смяната на лева с евро може да се окаже по-тежък процес, отколкото повечето оптимисти смятат, защото потребителският джоб ще понесе на два пъти ефекта от т.нар. закръгляне на цените, какъвто пример има вече в Хърватия, но и по-сериозна инфлация, която може да се случи в последствие като реакция на евентуални бъдещи икономически кризи - по примера на Литва и Естония, казва Стоян Панчев.

"Разликата между инфлацията в България и в Естония е 10%, т.е., ако тук е 15%, там е 25%. Това е доста, доста голяма разлика. Тя идва основно от това нещо, свързано с промяната на паричната система, защото валутният борд спира част от създаването на нови пари в системата, докато еврозоната стимулира това. И когато премахнеш една такава дълго стояла пречка за създаване на пари и дадеш скок на това създаване чрез еврозоната, ефектът е много голям", обясни той. 

Макроикономистът от ЕКИП прогнозира още намаляваща инфлация през тази година, което обаче не означава по-ниски цени, а само намаляване темпа на нарастване на цените. По-голямата част от заетите и в обществения, и в частния сектор, нямат индексация на доходите, което означава 20% обедняване за една година. Ефектът се вижда във вълната от протести, на която властта ще бъде принудена да реагира, казва още Стоя Панчев и посочва, че след като се озовем в инфлационната спирала, единственият изход е рецесията.