За изборите, които правим – Арман Бабикян е гост в "Тестът на Флора"

Симеон Дянков вижда кабинет с премиер Бойко Борисов

Спас Спасов: Не мога да се отърва от усещането, че "Величие" е по-скоро бизнес проект

Първан Симеонов: Все още не е ясно кой ще е втори на изборите

Васил Пандов: Русия пренася конфликта на верска основа и се търси разкол в православието

Инджов: По данни на "Политико" крайнодесните евродепутати ще бъдат повече от тези от ЕНП

Христо Грозев: Русия страда от вътрешно разделение, прикрито от илюзорно единство

Проф. Пламен Киров: Това, което направи НС - регулация на хляба, е предизборна агитация

Любомир Дацов: Може да се стигне до рязане на капиталови разходи, за да не влезем в свръхдефицит

Проф. Ангел Димитров: Северна Македония тръгва към югославското си минало

ИПИ пита какво наложи странната процедура за цената на хляба

Бойко Станкушев: Политическото предоверяване на ПП-ДБ ще им коства много

Първан Симеонов: На изборите през юни ПП-ДБ може да са трети или четвърти

Огнян Минчев: Изказването на Кирил Петков е "публичен донос"

Имаме перфектната буря – растящо недоверие и в политиците, и в изборите

Стоян Панчев: Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация

30.1.2023 г. 14:52

Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация не само от индексацията на потребителските цени, но и в дългосрочен план от смяната на монетарния модел и преминаването от валутния борд към общата европейска валута, особено в тези кризисни години. 

Това е мнението на макроикономиста Стоян Панчев от Експертния клуб по икономика и политика (ЕКИП). 

В предаването "12+3" той изказа неразбиране за настояването смяната на лева с евро да се случи непременно в началото на 2024 година. Според него процесът може да бъде отложен с една или две години:

"Да се изчака евентуалното провеждане на референдума за това, да се види резултатът от него и тогава, ако е положителен, да се върви към 2025 или 2026 г., примерно", каза Панчев и коментира, че смяната на лева с евро може да се окаже по-тежък процес, отколкото повечето оптимисти смятат, защото потребителският джоб ще понесе на два пъти ефекта от т.нар. закръгляне на цените, какъвто пример има вече в Хърватия, но и по-сериозна инфлация, която може да се случи в последствие като реакция на евентуални бъдещи икономически кризи - по примера на Литва и Естония, казва Стоян Панчев.

"Разликата между инфлацията в България и в Естония е 10%, т.е., ако тук е 15%, там е 25%. Това е доста, доста голяма разлика. Тя идва основно от това нещо, свързано с промяната на паричната система, защото валутният борд спира част от създаването на нови пари в системата, докато еврозоната стимулира това. И когато премахнеш една такава дълго стояла пречка за създаване на пари и дадеш скок на това създаване чрез еврозоната, ефектът е много голям", обясни той. 

Макроикономистът от ЕКИП прогнозира още намаляваща инфлация през тази година, което обаче не означава по-ниски цени, а само намаляване темпа на нарастване на цените. По-голямата част от заетите и в обществения, и в частния сектор, нямат индексация на доходите, което означава 20% обедняване за една година. Ефектът се вижда във вълната от протести, на която властта ще бъде принудена да реагира, казва още Стоя Панчев и посочва, че след като се озовем в инфлационната спирала, единственият изход е рецесията.