Референдумът като средство за политическо оцеляване!

Велчев за процедурата на ЕК: Мярката за 25 ст. на литър бензин бе сгрешена още в началото

Варна, Пловдив-град и София-град ще получат още депутатски мандати

За три поколения няма нито едно пряко решение на гражданите, взето на референдум

Проф. Ивайло Дичев: Нинова се хвана в клопката на Радев

Димитър Марков: Скандалът "NEXO" ще се прояви основно на политическата арена

Теодор Димокенчев: Nexo се използва от прокуратурата за пиар

Експерт: България не може да се откаже от ТЕЦ-овете

Димитър Ганев: Дори да се гласува кабинет, той ще бъде заложник на ситуационни мнозинства

Любов Панайотова: Не можем да избягаме от ангажимента да затворим въглищните централи

Ивайло Динев: Негласуващите могат да предопределят много по-различна политическа карта

Георги Кадиев: Помощите разглезиха бизнеса, “Лукойл“ е най-големият им получател

Тихомир Безлов: Много нарасна шансът на ДБ да състави правителство с третия мандат

Доц. Наталия Киселова: Президентът ще избере между БСП и "Български възход"

Страхил Делийски: Ако сега не видим съгласие, предстоят тежки избори

Гергана Паси: Нямам усещането за активна дипломатическа дейност по темата "Шенген"

23.11.2022 г. 19:01

България трябваше да е член на Шенген по договора ни за членство в ЕС още от 2009 година. Изпълнили сме всички технически критерии, но и през 2022 година няма да бъдем приети. Освен Нидерландия, Швеция и Австрия също изразиха съмнения, особено на фона на увеличения мигрантски натиск и неспособността да охраняваме добре границата си с Турция.

Нашето очакване беше, че ще следваме логиката на историческия процес на страните, присъединили се преди нас към ЕС, обясни пред БНР Гергана Паси, която е бивш министър по европейските въпроси и министър на външните работи.

„През 2007 година спокойствието, на което се радвахме, приключи безвъзвратно. С финансовата криза през 2008 година и последвалите кризи, включително и мигрантската през 2015 година, Европа се раздели със спокойния исторически период. Вече сме в друга историческа епоха.

От 2011 година България изпълнява техническите изисквания за членство в Шенген. Случиха се много кризи, но към 2022 година България трябваше да е част от това пространство“.

Притеснява ме, че за първи път има гласове, които настояват за отделянето на България от другите две държави, с които се очакваше планирано да встъпим в Шенгенското пространство – Хърватия и Румъния, обясни Гергана Паси.

„В случай на криза Европа трябва да реагира координирано, а не да оставя външните си граници да се справят сами. И към момента България е част от Шенгенската информационна система, но по-скоро пасивно – връщайки информация към нашите партньори, а не получавайки“.

Ние не говорим за несъгласие на ЕС за присъединяването на България към Шенген, поясни тя.

„ЕК изнесе положителен доклад, а ЕП прие резолюция. Страни, които традиционно са били против това, като Франция и Германия, сега са категорично за присъединяването на България към Шенген. Холандия се обявява против това заради вътрешно-политическите си процеси. Вярвам, че шведското председателство ще успее да постави въпроса на принципна основа“.

България, изглежда доброволно, откъсваше частици от своята проевропейска репутация, отчете гергана Паси.

Нямам усещането за активна дипломатическа дейност по темата Шенген, отчете още тя.

„Имаме 77% ръст на мигрантите, които влизат в ЕС и е нормално да съществува притеснение. Откъсването на България от другите две държави обаче ще донесе тежка репутационна щета на страната ни. Не знам колко години ще са ни нужни, за да се възстановим от нея“.

Неприятен е националния негативизъм, който се акумулира срещу ЕС, а от друга страна – срещу самите нас като общество, заяви Паси. /БНР