Велев: Отказът за Шенген означава нелоялна конкуренция и оскъпяване за бизнеса ни

Ангелин Цачев: Ако намалим вредните емисии с 40%, ще внасяме ток и цената му ще се повиши

Еленко Божков: Затварянето на въглищните централи е изключително опасна и неприемлива стъпка

За ЦИК не е драма хартията, а увеличаването на рисковете на изборния процес

Райчев: Очаквам президентът да наложи вето на промените в Изборния кодекс

Добромир Живков: Първият мандат изглежда със сериозни възможности

Проф. Антоний Тодоров: На следващите избори ще гласуват под 2 млн. души

Николай Василев: С липсата на редовно правителство сами се отдалечаваме от еврозоната

Отдалечава ли се България от Шенген

Тодор Галев: Машините имат множество етапи на проверка, които да не позволят манипулиране на кода

Минчо Спасов: В момента службите са шуробаджанашка хранилка

Вл. Владимиров: Нападенията на български клубове в Македония са търсена провокация

Тагарев: Пропускаме възможности да модернизираме армията си като помогнем на Украйна

В РСМ държавната идеология е базирана върху институционалната омраза към България

Тодор Галев: Около новината за "Лукойл" има множество условности

Гергана Паси: Нямам усещането за активна дипломатическа дейност по темата "Шенген"

23.11.2022 г. 19:01

България трябваше да е член на Шенген по договора ни за членство в ЕС още от 2009 година. Изпълнили сме всички технически критерии, но и през 2022 година няма да бъдем приети. Освен Нидерландия, Швеция и Австрия също изразиха съмнения, особено на фона на увеличения мигрантски натиск и неспособността да охраняваме добре границата си с Турция.

Нашето очакване беше, че ще следваме логиката на историческия процес на страните, присъединили се преди нас към ЕС, обясни пред БНР Гергана Паси, която е бивш министър по европейските въпроси и министър на външните работи.

„През 2007 година спокойствието, на което се радвахме, приключи безвъзвратно. С финансовата криза през 2008 година и последвалите кризи, включително и мигрантската през 2015 година, Европа се раздели със спокойния исторически период. Вече сме в друга историческа епоха.

От 2011 година България изпълнява техническите изисквания за членство в Шенген. Случиха се много кризи, но към 2022 година България трябваше да е част от това пространство“.

Притеснява ме, че за първи път има гласове, които настояват за отделянето на България от другите две държави, с които се очакваше планирано да встъпим в Шенгенското пространство – Хърватия и Румъния, обясни Гергана Паси.

„В случай на криза Европа трябва да реагира координирано, а не да оставя външните си граници да се справят сами. И към момента България е част от Шенгенската информационна система, но по-скоро пасивно – връщайки информация към нашите партньори, а не получавайки“.

Ние не говорим за несъгласие на ЕС за присъединяването на България към Шенген, поясни тя.

„ЕК изнесе положителен доклад, а ЕП прие резолюция. Страни, които традиционно са били против това, като Франция и Германия, сега са категорично за присъединяването на България към Шенген. Холандия се обявява против това заради вътрешно-политическите си процеси. Вярвам, че шведското председателство ще успее да постави въпроса на принципна основа“.

България, изглежда доброволно, откъсваше частици от своята проевропейска репутация, отчете гергана Паси.

Нямам усещането за активна дипломатическа дейност по темата Шенген, отчете още тя.

„Имаме 77% ръст на мигрантите, които влизат в ЕС и е нормално да съществува притеснение. Откъсването на България от другите две държави обаче ще донесе тежка репутационна щета на страната ни. Не знам колко години ще са ни нужни, за да се възстановим от нея“.

Неприятен е националния негативизъм, който се акумулира срещу ЕС, а от друга страна – срещу самите нас като общество, заяви Паси. /БНР