Любчо Нешков: Македонизмът е дълбоко антиевропейски проект, няма място в ЕС

Мартин Владимиров: Може да се наложи национализирането на бургаската рафинерия

Ако цивилизованият свят позволи победа на Путин, той ще започне следваща война

Русия се бори да спаси авиацията си

Николай Василев: Ще финишираме годината със 7 млрд. лв. увеличение на дълга

Радослав Бимбалов: Защо темата за импийчмънт на Радев е забранена за политическите партии?

Д-р Кристофър Неринг: Руското влияние в България е по-силно, отколкото в други страни

Проф. Дронзина: Войната печели този, който има кауза, Украйна я има

Ангел Найденов: Нереалистично е да се ремонтира украинска военна техника у нас

Войната на Путин унищожи фундамента на руската идентичност

Милен Велчев: Не бива бизнесът да бъде приучаван, че държавата дължи компенсации

Защо Варна не може да се превърне в център за реекспорт на украинско зърно

Тодор Тагарев: Русия губи по един боен батальон дневно

Бойко Ноев: Путин няма да се трогне от апелите за мир, ще бъде спрян със сила

Велизар Шаламанов: Коалицията няма да се разпадне, БСП няма да се отцепи

Историк: Това е пето "ново начало" между България и Северна Македония

18.1.2022 г. 20:36

"От срещата между премиерите на България и Северна Македония изпъкват думите на Петков за „ново начало“. Досега ставахме свидетели на няколко такива".Това заяви в студиото на "Денят на живо" историкът проф. Светлозар Елдъров от Института по Балканистика към БАН.

Историкът обясни и кои са те. "През 1992 г., при признаването на Македония, 1999 г. – със съвместната декларация за добросъседство, 2007 г. – беше предложено от кръгла маса от БАН  да се помогне за евроинтеграцията им, а през 2013 г. БАН разви интензивно сътрудничество с македонската академия на науките – бяха осъществени 30 общи проекта. През 2017 чрез Договора за добросъседство отново бе направен опит за ново начало, но всичко това сякаш секна отведнъж", посочи той. Според него фабриката за илюзии се е появила през прехода, тезата, че Македония е втора българска държава, но той предпочита сегашния оптимизъм и ново начало.

Той си спомни, че около 30 минути е говорил за българските офицери в Илинденско-Преображенското въстание в македонско предаване, а три непълни изречения са излезли в ефир.

"През 1981 г. следях югославския печат, сред тях и вестник "Нова Македония", а антибългарски статии присъстваха ежедневно в македонските издания. Журналистиката в Македония е от някакво друго измерение. Не бива да се впечатляваме от това", каза професорът. 

От своя страна проф. Даниел Вачков от Смесената българо-македонска комисия от своя страна сподели, че не е оптимист, че честите срещи ще доведат до качествена промяна и намиране на принципно разбирателство. "Подходът да се сложи акцент върху икономическото сътрудничество ще даде възможност за успехи. Създадена е неаргументирана исторически конструкция, което ги прави настъпателни и агресивни. Сега излиза, че сме нагли да търсим българи в Македония", подчерта той.

По думите му се е създавало впечатление, че отношенията са деградирали. "Основен проблем си остава историята. Той обаче минава на заден план. Подходът да се търсят успехи и да се показват пред двете общества, вероятно ще даде резултати. Сбутвайки проблема най-накрая. Но доколко е добре и за двете страни да вървят напред, загърбвайки, че има проблем", сподели той.

Журналистът Георги Милков пък напомни за интересен артефакт, съхраняван в НИМ. "Става дума за плащеницата от 14 век, подарена на Охридския архиепископ от Андроник Палеолог. Тя е важна за българската история, защото нейният надпис със златни букви гласи "Пастирю на българите, не забравяй владетеля Андроник Палеолог в служенията си", разкри той. /NOVA NEWS