Румен Миланов: Защитата на свидетели е предмет на изпълнителната власт

Руслан Стефанов: Бюджетът е сбор от разходи, а не от политики, които ще се провеждат

Иван Нейков: Вече няма заден ход след актуализацията на бюджета вчера

Калоян Методиев: Формиране на партия около Кирил Петков вреди на "Демократична България"

Доц. Даниел Смилов: ИТН трябва да узреят за идеята за коалиция

Милен Велчев вижда само грешни подходи за пенсиите

Калоян Велчев: Топката отново е в полето на ИТН

Проф. Карасимеонов: Трябва да се спасява демокрацията в България, ИТН са умишлено деструктивни

Проф. Ал. Маринов: Възможността за правителство с третия мандат е теоретична

Проф. Кожухарова: Ваксинирането ни дава възможност да не променяме начина си на живот

Боряна Димитрова: Часовникът вече върви назад, протестните партии ще понесат щети

Брънзалов: Проблемът с ваксинацията - заради фейсбук писаниците, а се къпем в море от ваксини

Проф. Коларова: Радев се страхува от управленски провал и търси презастраховка с актуализацията

Полицаите са изпитвали садистично удоволствие да пребиват протестиращи срещу Борисов и Гешев

Доц. Киселова: Радев да поиска актуализация на бюджета преди втория мандат

Яница Петкова, Галъп: Разочарованието е ключово за ниската избирателна активност

12.7.2021 г. 11:14

Оправдаха ли се очакванията на предварителните проучвания на агенциите – какво показват данните?

Темата коментира в “Нашият ден“ по програма "Хоризонт" на БНР Яница Петкова от социологическа агенция “Галъп интернешънъл“.

Избирателната активност

Ниската избирателна активност изненада всички. 38,4% е избирателната активност според нашия екзитпол. Това е най-ниската избирателна активност на парламентарни избори, която сме имали досега.

Такава ситуация не е имало досега. Да имаме избори след избори веднага. Може би повлияха и сезонът, и други условия, свързани с възможността за гласуване. Според мен ключовото е по-скоро разочарование от страна на гражданите и гласоподавателите в страната като цяло.

Идеята е, че те вече са казали какво са искали да бъде Народното ни събрание на предишните избори, но то не се е случило. Просто са решили да не казват втори път.

Разликата между ГЕРБ-СДС и ИТН

Тя е изключително малка, чакаме обобщение на резултатите в чужбина. Очакванията са да се даде натрупване към ИТН.

Очакванията за гласуването в чужбина също не се оправдаха. Ние очаквахме с повишаването на брой на избирателните секции в чужбина и с това, на което бяхме свидетели миналия път – 180 000 български граждани от чужбина, които подадоха гласа си, значително да се увеличи активността там.

Това, което получаваме като информация, е, че няма значително увеличаване на гласуването в чужбина, въпреки многото повече секции, които се откриха.

Всички партии са загубили най-вече заради активността. ГЕРБ миналия път е имала около 800 000 гласа при 26% резултат, сега ще има някъде около 580 хиляди.

Миналият път ИТН е имала около 17,6% резултат, сега ще има около 23-24. Тя си запазва гласовете около 570 000.

При БСП също има спад от около 100 000.

Някои от партиите запазват своя резултат като брой гласували за тях, това са протестните партии. Но гласоподавателите на другите партии по-скоро са се въздържали.

Машинното гласуване

Притеснявахме се най-вече от това и това беше основният дебат преди изборите. Тези хора дали ще бъдат възрастни, дали ще бъдат определен тип с по-ниско образование, които обикновено се притесняват от промени.

Те сякаш не се изплашиха в такава степен, колкото не се осъществиха нашите очаквания останалите хора да отидат да гласуват.

Коментари