Румен Миланов: Защитата на свидетели е предмет на изпълнителната власт

Руслан Стефанов: Бюджетът е сбор от разходи, а не от политики, които ще се провеждат

Иван Нейков: Вече няма заден ход след актуализацията на бюджета вчера

Калоян Методиев: Формиране на партия около Кирил Петков вреди на "Демократична България"

Доц. Даниел Смилов: ИТН трябва да узреят за идеята за коалиция

Милен Велчев вижда само грешни подходи за пенсиите

Калоян Велчев: Топката отново е в полето на ИТН

Проф. Карасимеонов: Трябва да се спасява демокрацията в България, ИТН са умишлено деструктивни

Проф. Ал. Маринов: Възможността за правителство с третия мандат е теоретична

Проф. Кожухарова: Ваксинирането ни дава възможност да не променяме начина си на живот

Боряна Димитрова: Часовникът вече върви назад, протестните партии ще понесат щети

Брънзалов: Проблемът с ваксинацията - заради фейсбук писаниците, а се къпем в море от ваксини

Проф. Коларова: Радев се страхува от управленски провал и търси презастраховка с актуализацията

Полицаите са изпитвали садистично удоволствие да пребиват протестиращи срещу Борисов и Гешев

Доц. Киселова: Радев да поиска актуализация на бюджета преди втория мандат

Проф. Георги Каприев: Рушим системата, създадена от прехода

3.7.2021 г. 13:16

Ставаме свидетели на събарянето на една система. Думата „Преход“, която се изтърка от употреба, отдавна не означава това, в което живеем. Преходът приключи в началото на нашия век, а тогава се сформира една система, която после се укрепи. Тя е пуснала корени във всички сфери и е отвратителна. Говорещите за Преход обслужват точно тази система, а тя в момента се клати. Надявам се този път да падне.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Георги Каприев, философ и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Сега е хубаво да не настъпваме втори път мотиката“, предупреди проф. Каприев за политическата промяна у нас, която започна с миналогодишните антиправителствени протести в София и други градове на страната. За да обясни думите си той направи аналогия с процесите, протекли у нас в началото на 90-те години.

„На площада имаше различни хора. Тези три партии, които наричаме партии на протеста („Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“ – бел. ред.), някак си успяха да привлекат по-голяма част от тази наистина разнородна маса на взрива. Имаше взрив на недоволство от всякакъв характер. Начинът, по който те биват обсъждани, на мен много не ми харесва. Най-мощният апел е те да плеснат с ръце, да се прегърнат, да се обединят и да тръгнат към светлото бъдеще. Някои от нас обаче са на години и си спомнят някои работи. Аз си спомням например 90-та година какво чудо беше да се намери хартия за вестник на опозицията, месеци наред не можаха. Разгеле намериха за един вестник – „Демокрация“. Преди около 20 години ми се наложи да правя едно конкретно изследване на 3 български печатни медии, по конкретна тема, а една от тях беше именно вестник „Демокрация“. Какво видях там? На една и съща страница текстове на анархисти, републиканци, монархисти, всякакви. Горкият читател. Разбира се всеки чете това, което го интересува, но другото не може да не оказва фоново влияние. До голяма степен разпадането на СДС и превръщането му сега в една карикатура на това се дължи, на тази вътрешна разнопосочност. Това беше коварството на комунистическите идеолози тогава“, обясни философът.

Ето защо, смята той, едно обединение просто за „събаряне на системата“ може да доведе до хаотични действия, които в крайна сметка да доведат до връщането на старите управляващи.

„Напоследък съм обнадежден от изказвания на лидери на тези формации, които започват да говорят по този начин – имаме пет точки, на които държим и не мърдаме от тях. Сега е моментът, не след изборите, тези точки да се премерят. Те ще съвпаднат в огромната си част. По някои ще има и разминаваме. Аз например смятам за социално опасна мажоритарната система. Подобно правителство на консенсуса е необходимо в момента, съставено от тези и сродни на тях сили“, счита проф. Георги Каприев.

„Ако лидерите преодолеят своята гордост, своите лидерски претенции, своите предразсъдъци, които притежават, както всички хора, току виж сме се сдобили с правителство, което би могло да започне разчистването на тази огромна кочина, в която се превърна България през последните десет години“, допълни още той.

На въпроса не рискуваме ли просто да заменим един екранен образ с друг, замествайки Бойко Борисов с популярния телевизионен водещ Слави Трифонов, проф. Каприев отговори:

„Всичко идва от много низката политическа и обща култура на българския народ. Една харизматична фигура винаги привлича повече от една партийна програма. Къде обаче е голямата разлика между нас и Централна и Западна Европа. Там образованието е поставено на други основи, преследва други цели и представлява ценност. Германчето и французойчето е възпитано, че ако то не знае, има други хора, които знаят и те са обществени авторитети. Те предлагат пътища, по които би могло да се върви. В България такова нещо няма. За култура се отпуска 0,4% от нашия и без това сиромашки бюджет. На хората на културата и образованието се гледа с пренебрежение, това са загубеняците. Българският човек стои, гледа телевизия и си ги избира като от рекламите. Този прах за пране или онзи, който ни покаже по ефектната програма“, посочи още той.

„Повечето ни политици не могат да съставят цяло изречение, говорят на диалект. Аз съм от Бургас и също мога да говоря така, но формата не го предполага, още по-малко го предполага трибуната на Народното събрание. На нея гледаме огромни излагации и резили. Не само реторически, но и интелектуални, поведенчески, лични и всякакви. Всичко това не може да бъде пример за никого, освен за малограмотници и наглеци. Промяната трябва да започне от там“, смята философът, според когото промяната трябва да започне от образованието.

Навършването на 1 година от началото на антиправителствените протести, в които изрази активно своята гражданска позиция, проф. Каприев подчерта: „Те бяха повдигане на народната свяст, по Вазов. Дадохме кураж на хората, които бяха отчаяни. Бият, но не убиват, така че може. Подобни неща дават отражение исторически по-бавно, протестът ще даде отражение след години“. /БГНЕС

Коментари